Лечебна ружа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лечебна ружа
Althea officinalis flor.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Malvales
семейство: Malvaceae Слезови
род: Althaea Ружа
вид: A. officinalis Лечебна ружа
Научно наименование
Уикивидове Althaea officinalis
Linnaeus, 1753

Лечебната ружа (Althaea officinalis), известна още като бяла ружа, бял слез, волово око, пъртенка, дива ружа, лигавка, божа ръчица, просвирняк, е растение от семейство Слезови (Mlavaceae).

Разпространение[редактиране | edit source]

Лечебната ружа се среща из влажните мочурливи и заблатени места, край реки и храсталаци до 1000 м надморска височина навсякъде в България.

Описание[редактиране | edit source]

Бялата ружа е многогодишно тревисто растение. Стъблото е изправено, покрито с власинки и кухо, високо е 1,5 м. Коренът е дебел, месест и разклонен; отвън е сиво-жълт, а отвътре бял. Листата са длановидно нарязани, последователни, с дълги дръжки; долните са слабо 3-делни, а горните – ясно 3-делни, едроназъбени. През първата година се развиват само приосновните листа във вид на розетка. Стъблото израства през втората година. Цветовете са разположени на групи в пазвите на горните листа; те са бледорозови до бели, с двойна чашка, 5-листно венче и много тичинки, сраснали в тръбичка. Плодникът е дисковиден, с 15 – 20 радиално разположени плодолиста. Семената са бъбрековидни, сиви, люспести.

Използваема част[редактиране | edit source]

Цветовете, листата и корените. Цветовете и листата се берат по време на цъфтежа без дръжките и Се сушат на сянка или в сушилня при температура до 350 С. Допустима влажност 12%. Срок на годност: цели и рязани цветове – 1 година, млени – 6 месеца; цели листа – 2 години, рязани – 1 година и 6 месеца. Корените се вадят през февруари – април или през септември – октомври, и то само от двугодишни растения. Корените на едногодишните растения са тънки и не съдържат достатъчно слуз. Тригодишните растения имат вече вдървенели корени с малко слуз и затова билката не се цени. Сушат се веднага на сянка или в сушилня при температура до 350С. Допустима влажност 14%. Срок на годност: цели корени – 3 години, рязани – 2 години.

Химичен състав[редактиране | edit source]

Цветът и листата съдържат слуз, етерично масло, каротин, витамин С, минерални соли, а цветът – пигмента малвидин и др. Корените съдържат голямо количество слуз (състои се от хексози, пентози, галактуронова киселина, глюкоза и др.) – до 35%, аспарагин, бетаин, мазнини, скорбяла, пектин, минерални вещества, нишесте и др.

Лечебно действие и приложение[редактиране | edit source]

Противовъзпалително, омекчаващо и отхрачващо действие, което се дължи главно на слузестите вещества и на присъствието на полизахаридния комплекс, изграден главно от хексози и пентози (В. Петков и др.,1982).

Корените на Лечебна ружа се прилагат в медицината главно при възпалителни заболявания на дихателните пътища: бронхити, трахеити, брохопневмония. Използват се още при остри гастрити, ентероколити, язвена болест. В Българската народна медицина ружата се използва при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, при болезнено и затруднено уриниране, кашлица (и коклюш), пресипнал глас, кръвохрачене.

Външно приложение – за гаргара при гърлобол и пресипнал глас, за жабурене при възпалени венци, за налагане на лапи при циреи, рани, екземи, отоци, за компреси при възпаление на очите и разранени зърна на гърдите на кърмачките.

Вътрешно приложение – 1 супена лъжица от билката се залива с 500 мл хладка вода. Кисне 2 ч. Пие се подсладено с мед или небетшекер 15 мин преди ядене по 1 винена чаша 4 пъти дневно.

Външни препратки[редактиране | edit source]