Логотет на секретите
Логотетът на секретите (на средногръцки: λογοθέτης τῶν σεκρέτων), срещано и като логотет на секрета, е висша длъжност на централното управление във Византийската империя през XII век. Логотетът на секретите е ръководил дейността на почти всички секрети (имперски канцеларии), като в компетенциите му са попадали почти всички държавни актове и финансови въпроси.[1] В началото на XIII век логотетът на секрета започва да се нарича велик логотет.
Длъжността логотет на секретите се споменава за първи път в един хрисовул на Алексий I Комнин от 1081 г.[2] Службата е създадена в опит да се подобри координацията между различните имперски канцеларии, наричани секрети[3], които по това време представляват автономни административни служби, които упражняват икономически, финансов, юридически и фискален контрол в империята.[4]. Логотетът на секретите се явявал главен контрольор, чиито правомощия се разпростират както върху финансите, така и върху цялата гражданска администрация.[2] Освен това той е бил и арбитър в спорове между администрацията и други лица, което се доказва от факта, че през 1196 г. логотетът на секретите Йоан Велисариот е поставен начело на трибунал, събран, за да реши спор между администрацията и атонския манастир Великата лавра.[5]
Предполага се, че за логотета на секретите, който по ранг и правомощия е стоял над останалите логотети, е било използвано и краткото название велик логотет, което е превърнато от императорите на Никея в официално название на длъжността.[5] За първи път това е засвидетелствано в един хрисовул на Исак II Ангел, даден на Геноа през април 1192 г., в който логотетът на секретите Теодор Кастамонит – вуйчо на императора, е посочен като велик логотет.[6]
След 1204 г. службата логотет на секретите престава да се спомена, изместена изцяло от тази на великия логотет[7], която се запазва до падането на Констсантинопол през 1453 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Гръцки извори за българската история. Т. XI. София, БАН, 1983.
- Guilland, Rodolphe. Les Logothètes: Etudes sur l'histoire administrative de l'Empire byzantin // Revue des études byzantines (29). 1971. DOI:10.3406/rebyz.1971.1441.
- Haldon, John F. The State – 1. Structures and Administration // The Oxford Handbook of Byzantine Studies. Oxford, United Kingdom, Oxford University Press, 2009. ISBN 978-0-19-925246-6.
- Kazhdan, Alexander Petrovich. The Oxford Dictionary of Byzantium. New York, New York and Oxford, United Kingdom, Oxford University Press, 1991. ISBN 978-0-19-504652-6.
- Magdalino, Paul. The Empire of Manuel I Komnenos, 1143 – 1180. Cambridge, United Kingdom, Cambridge University Press, 2002, [1993]. ISBN 0-521-52653-1.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ГИБИ (XI) 1983, с. 102, бележка No. 51 под линия.
- ↑ а б Guilland 1971, с. 75.
- ↑ Kazhdan 1991, с. 1247.
- ↑ Guilland 1971, с. 77.
- ↑ а б Guilland 1971, с. 78.
- ↑ Guilland 1971, с. 83.
- ↑ Guilland 1971, с. 78 – 79.