Лозанско метро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Лозанското метро е метросистемата в град Лозана, Швейцария.

История[редактиране | edit source]

Лозанското метро има 2 линии. Първата линия има 15 станции, от които само 3 са подземни, поради което то се приема като Леко метро. Втората линия е автоматизирана и има 14 станции. Пресечна точка е спирка „Флон“ (FLON), която е крайна спирка за Първа линия. Първата линия пътува от северозапад до центъра. Втората линия пътува от север на юг към Женевското езеро.

Линия М1[редактиране | edit source]

Линия М1 е открита на 24 май, 1991. Тя е собственост на компания, наречена TSOL

Карта на линия м1 на Лозанското метро.

(трамвай Du Sud-Ouest lausannois) и това съкращение е широко използвано от пътуващите, които ползват линията. М1 е наричана Леко метро, защото само три станции са подземни, макар че на практика е LRT.

Линията, която е 8 км дълга, свръзва центъра на Лозана с големите университети (ЕПФЛ, UNIL) и гара Renens. Линията се експлоатира от Транспорт публика де ла région lausannoise

(TL, по-рано трамвайни трасета Lausannois).

Мотриса на Лозанското метро (м1).

Галерия-линия М1[редактиране | edit source]

Линия М2[редактиране | edit source]

Линия м2 на Лозанското метро е напълно автоматизирана, управлявана от команден център (т.е. няма машинисти в мотрисите). Влаковете са с гумени колела. В края на станция Ле Croisettes е предназначено да се реализира бъдещо удължаване на линията на север към Epalinges-Село, или дори Le Chalet-à-Gobet. Открита е на 27 октомври 2008 г. Ето и нейната история:

История[редактиране | edit source]

  • Допълнителни запитвания: Септември 2001
    Карта на действащото метро.
  • Решение на Държавния съвет: Юни 2002
  • Източник на финансиране, поискан от Висшия съвет: септември 2002
  • Народен вот: края на 2002
  • Начало на строителство: 2004
  • Продължителност на строителство: 4 до 5 години
  • Официално откриване: 18 до 21 септември 2008
  • В експлоатация от: 27 октомври 2008

Допълнителна информация по М2[редактиране | edit source]

  • Тъй като град Лозана е разположен на стръмен склон, се налага втората линия на метрото (М2) да бъде стръмна. Някога линията е била фуникульор.
  • Средният наклон е 5,7%.
  • Максималната скорост е 60 км в час.
  • Пътуването от единия до другия край отнема само 18 минути.
  • В пиковите часове влакчетата се движат през 3 минути.
  • 70% от линията е под земята, а другата част е наземно.

Галерия-линия М2[редактиране | edit source]

Бъдещата линия М3[редактиране | edit source]

Линия М3 на метрото ще се движи в направление на запад от Лозана (за бързо реагиране, Renens Bussigny). M3 линия може да бъде стандартен трамвай и ще бъде в съответствие с М1, М2 и LEB жп гара в Лозана-Flon. Ще има ескалатори на свръзващите станции Лозана-Flon и Лозана-CFF. Първият участък от линията (Flon - Renens-Gare) е планирано да влезе в експлоатация през 2015 г., като цялата линия трябва да заработи през 2018 г.

Влаковете[редактиране | edit source]

  • Влаковете са задвижвани от 4 талиги.
  • Капацитетът на влаковете от втора линия е 222 правостоящи пътнищи и 62 седящи.

Характеристика на влаковете[редактиране | edit source]

  • Дължина на влака: 30,68 м
  • Дължина на влака: 15,34 м
  • Ширина на влака: 2,45 м
  • Височина на влака: 3,47 м
  • Маса на празен влак: 57 316 кг
  • Маса на влака при максимално натоварване: 72 856 кг (ако един човек тежи 70 кг)
  • Ширина на достъп врати: 1,65 м
  • Височина на вратите за достъп: 1,9 м

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]