Лудвиг фон Залм-Залм
| Лудвиг фон Залм-Залм | |
| 2. княз на Залм-Залм | |
 Портрет на Лудвиг фон Залм-Залм от Бернардо Ночи, 1775 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Род | Дом Салм |
| Баща | Николаус Леополд фон Залм-Залм |
| Лудвиг фон Залм-Залм в Общомедия | |
Лудвиг Карл Ото фон Залм-Залм (на немски: Ludwig Carl Otto 2.Fürst zu Salm-Salm; * 22 август 1721, дворец Хогстратен при Антверпен; † 29 юли 1778, Сенонес в Гранд Ест) е 2. княз на Залм-Залм във Вогезите.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Той е най-големият син (от 19-те деца) на 1. княз Николаус Леополд фон Залм-Залм (1701 – 1770), херцог на Хогстратен и вилд и Рейнграф, и съпругата му принцеса Доротея Франциска Агнес фон Залм (1702 – 1751), дъщеря на 5. княз Лудвиг Ото фон Залм (1674 – 1738) и принцеса Албертина Йохана фон Насау-Хадамар (1679 – 1716), дъщеря на княз Мориц Хайнрих фон Насау-Хадамар.
Баща му се жени втори път на 12 юли 1753 г. в Анхолт за принцеса Kристина Анна Луиза Освалдина фон Залм (1707 – 1775), вдовица на наследствения принц Йозеф фон Хесен-Рейнфелс-Ротенбург (1705 – 1744), по-малка сестра на майка му Доротея.
Брат е на Вилхелм Флорентин Клод Ламорал (1723 – 1744, убит в битка при Фрайбург), вилд и Рейнграф Фридрих Ернст Максимилиан (1732 – 1773), херцог на Хогстратен, Карл Александер (1735– 1796, Лисабон), Емануел Хайнрих Николаус Леополд (1742 – 1808), Франц Йозеф Йохан Андреас (1743 – сл. 1779) и Вилхелм Флорентин (1745 – 1810), архиепископ на Прага (1793 – 1810).
Лудвиг Карл Ото фон Залм-Залм става духовник. Преди подялбата на собственостите той обаче напуска и на 54 години се жени на 30 май 1775 г. в Зерайнг за 28-годишната графиня Мария Анне Фелицитé фон Хорион (* 12 май 1743; † 9 май 1800), дъщеря на канцлера на княжеския епископ на Лиеж граф Герхард фон Хорион (1688 – 1759) и на Анна Маря Луиза фон Алденбрюк, Фелдбрюк (1703 – 1778). Те нямат деца.[2][3][4]
Лудвиг фон Залм-Залм започва да строи дворец Сенонес, но не успява да го завърши. Умира без мъжки наследник на 29 юли 1778 г. на 56 години. Наследен е от племенникът му Константин фон Залм-Залм (1762 – 1828), син на брат му Фридрих Ернст Максимилиан.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Emanuel Prinz zu Salm-Salm: Die Entstehung des fürstlichen Salm-Salm’schen Fideikommisses unter besonderer Berücksichtigung der vor den höchsten Reichsgerichten geführten Prozesse bis zum Pariser Bruderfrieden vom 2. Juli 1771. ISBN 3-8258-2605-8.
- Constantin von Wurzbach: Salm, die Altgrafen und Fürsten, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 28. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1874, S. 126 – 128
- Duco van Krugten: Salm. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 381 – 383
- Emanuel Prinz zu Salm-Salm: Die Entstehung des fürstlich Salm-Salm'schen Fideikommisses unter besonderer Berücksichtigung der vor den höchsten Reichsgerichten geführten Prozesse bis zum Pariser Brüdervergleich vom 5. Juli 1771, Universität Münster, Dissertation 1995, ISBN 3-8258-2605-8
- ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C. page 151.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ludwig Karl Otto, Fürst zu Salm-Salm, geneall.net
- ↑ Salm 5, genealogy.euweb.cz
- ↑ Ludwig Carl Otto2.Fürst zu Salm-Salm, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes
- ↑ Ludwig Carl Otto Fürst zu Salm-Salm, ww-person.com
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Fürsten zu Salm-Salm, fuerst-salm.de
- Prinzen von Salm-Salm, geneall.net