Луиза Мей Олкът
| Луиза Мей Олкът | |
| (Louisa May Alcott) | |
| Родена: | 29 ноември 1832 г. |
| Джърмантаун, Съединени американски щати | |
| Починала: | 6 март 1888 г. (на 55 г.) |
| Бостън, Съединени американски щати | |
Луиза Мей Олкът (на английски: Louisa May Alcott) е американска писателка, известна с литературния си шедьовър „Малки жени“.
Живот и творчество [редактиране]
Луиза е втората дъщеря в семейството на американските учители Еймъс Бронсън Олкът и Абигейл Мей Олкът. Родена е в Германтаун, който е част от Филаделфия, Пенсилвания. Има три сестри: една по-голяма (Ана Олкът Прат) и две по-малки (Елизабет Олкът и Абигейл Мей Олкът). Баща ѝ основава начално училище, в което прилага нови методи на обучение. Не след дълго опитът за въвеждане на нови методи в обучението претърпява провал и семейството изпада в пълна нищета. През 1834 семейството се мести в Бостън, където Еймъс Олкът се присъединява към клуба на трансценденталистите заедно с Ралф Уолдо Емерсън и Хенри Дейвид Торо и основава ново училище, което също не просъществува дълго.
Семейството се мести от град на град, докато през 1843 година се озовава в Конкорд, щата Масачузетс. Семейството е в окаяно финансово състояние. Бащата е напълно отчаян, а майката е принудена да наеме ферма и със земеделски труд да изхранва децата си.
Ранното обучение на Луиза включва уроци при Торо, но преди всичко се основава на уроците, които ѝ преподава баща ѝ. Също така получава инструкции от писатели като Емерсон, Натаниел Хоторн и Маргарет Фулър, които са семейни приятели. На двадесет години Луиза Олкът вече е опитала няколко професии - учителка, социална работничка, бродеристка, домашна прислужница. От време на време пише кратки разкази, за които получава добри хонорари. Дори публикува сборник с разкази за деца - „Цветни измислици“ (1854), написани за Елен Емерсън, дъщеря на Ралф Емерсън.
Когато избухва Гражданската война (1861), младата писателка се записва доброволка в корпуса на медицинските сестри, но само след шест седмици се разболява от коремен тиф, който уврежда здравето ѝ за цял живот. Докато се възстановява от болестта, Луиза написва серия от кратки разкази за войната, които ѝ донасят огромен успех и много пари. Това я окуражава да напише още една книга, този път роман.
Най-голям успех и световно признание, Луиза Мей Олкът постига с романа си „Малки жени“ издаден през 1868 година. Написан само за шест седмици романът представлява своеобразна интерпретация на детските години на авторката и нейните сестри. Героините - Мег, Джоу, Бет и Ейми са един ненадминат пример за пътя, който извървява всеки от детството към зрелостта. Огромният успех на романа и възторгът на читателите подтикват Олкът да напише още три книги със същите герои: „Добри съпруги“ (1869), „Малки мъже“ (1871) и „Синовете на Джоу“ (1886). Луиза Мей Олкът никога не се омъжва. Когато през 1879 година по-малката ѝ сестра, Мей, умира Луиза поема грижата за две годишната ѝ дъщеря - Луиза Мей Найрикър (Лулу).
През следващите години Луиза става адвокат за правото на жените да гласуват. Тя е и първата жена регистрирана да гласува в Конкорд.
Въпреки влошеното си здраве, Олкът пише до края на своя живот. Умира на 6 март 1888 година от живачно отравяне. Два дни преди смъртта ѝ, на 4 март, умира баща ѝ Еймъс Бронсън Олкът на 88 години.
Избрани произведения [редактиране]
- „Наследството“ (1849, непубликувано до 1997)
- „Цветни измислици“ (1854)
- „Семейството на Роза: Вълшебна приказка“ (1864)
- „Мистериозният ключ и какво отваря“ (1867)
- „Малки жени или Мег, Джоу, Бет и Ейми“ (1868)
- „Добри съпруги“ (1869)
- „Едно старо модерно момиче“ (1870)
- „Малки мъже: Живот в Плъмфилд с момчетата на Джоу“ (1871)
- „Работа: История на Опита“ (1872)
- „Осем братовчедки“ (1875)
- „Синовете на Джоу“ (1880)
- „Библиотеката на Лулу“ (1886)
- „Комични трагедии“ (1893)