Люксембургско споразумение

Опозиционен протест оглавен от Менахем Бегин срещу искането на израелското правителство за изплащане на компенсации от страна на загубилата войната Германия - март 1952 г.

Люксембургското споразумение (на немски: Luxemburger Abkommen, на иврит: הסכם השִׁילּוּמִים) урежда въпроса за репарациите между Германия и Израел за използването от нацистите на принудителен труд от евреи по време на Холокоста, и за компенсиране на отчуждената еврейска собственост по време на Втората световна война.

Подписано е на 10 септември 1952 г между двете страни и е в сила от 27 март 1953 г.

По силата на споразумението, Германия се съгласява да изплати на Израел обезщетение за период от 14 години в размер на 3 млрд. марки. Претенциите на Израел са за обезщетение по 3 000 долара на човек или 1,5 млрд. марки за принудителния труд и 6 млрд. долара за отчуждената еврейска собственост.

В първите години след войната и преди образуването на държавата Израел, еврейските обществени организации не искали и да чуят за каквото и обезщетение от Германия, но през януари и март 1951 г. израелското правителство изпраща две последователни ноти до четирите велики сили победители във войната, окупирали германската територия. С първата Израел изисква от Германия да овъзмезди приемането на своя територия на 500 хиляди евреи - бежанци от Европа. САЩ, Великобритания и Франция заявяват, че са обвързани с Германия от Парижкия репарационен договор, и не могат да изискват нови компенсации от страна на победена Германия. Съветският съюз игнорира искането.

През септември 1951 г., федералният канцлер Конрад Аденауер, в свое изказване в Бундестага, обявява своята и на Германия готовност да обсъди с израелски представители възможността за обезщетение по претенциите.

На 26 октомври 1951 г. по време на среща на представители на международни еврейски организации в Ню Йорк под председателството на председателя на Световния еврейски конгрес Наум Голдман е създадена "Конференция по материалните претенции на евреите срещу Германия", която организация е конституирана като трета независима подпомагаща страна в междудържавните преговори между Израел и Германия. През март 1952 г. в Израел избухват демонстрации под лозунга: "Нашата чест не се продава за пари, нашата кръв няма да се изплати с доставките на стоки. Протестираме срещу позора!".

Трите милиарда марки компенсации изплатени от Германия на Израел в продължение на 14 години са инвестирани като основен капитал в изграждащата се израелска икономика. Плащанията продължават до 1965 г., а освен това други 450 млн. марки ($ 110 млн.) са платени по исковите претенции на конституираната като страна в преговорния процес "конференция". Опозицията в Израел се противопоставя на споразумението, считайки, че по този начин ще бъде простено и забравено за престъпленията на нацистите срещу еврейския народ.

Вижте също

• Отричане на Холокоста
• Индустрията Холокост
• Договор "Две плюс четири"
• Договор за обединение на Германия