Мажоритарна избирателна система

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Исторически първата прилагана избирателна система е била мажоритарната и продължителен период тя е била единствения начин за образуване на изборните органи. И сега в повече от 90 държави в света се прилага тази система. Тя е по-лесно разбираема за избирателя.

Същност[редактиране | edit source]

При мажоритарната избирателна система в нейния класически вид решаващ фактор са личните качества на кандидата, но в съвременните общества тази система е партизирана поради наличието на силни партии и развити партийни системи. Затова решаващ фактор става партийната принадлежност на кандидата.

Чрез мажоритарната избирателна система се създават предпоставки за относително стабилен парламент с добре изразени мнозинства, но това става за сметка на значителен брой неоползотворени гласове, подадени за неизбраните кандидати. Осигурява се стабилност за сметка на неравна относителна тежест на гласовете. За избран се счита кандидатът, получил абсолютно или относително мнозинство от гласовете. Гласовете, подадени за неизбраните кандидати, нямат абсолютно никаква стойност. Когато се прилага мажоритарна система с абсолютно мнозинство, е възможно кандидатът да получи 50% плюс един глас. При това положение останалите 49,9% от гласоподавателите, упражнили правото си на глас, остават без парламентарно представителство. При мажоритарни избори в един тур с относително мнозинство, каквито ще се проведат за избора на 31 кандидати за народни представители в България, е възможно мнозинството от избиратели да не са гласували за кандидата, който е получил мандата.

Мажоритарният избор с едно или повече гласувания може да се проведе в едномандатни избирателни райони (избира се един представител от района) или в многомандатни избирателни райони. По едномандатни райони се избират кандидати за Британската камара на общините, за Националното събрание на Франция и други. Изборът с относително мнозинство на първия или втория тур по същество е квази – избор, защото избран може да се окаже кандидатът, който е получил само 20% или по-малко от всички гласове.

Мажоритарната система е единствения начин да се проведат избори за президент или за кметове. При мажоритарен избор с два тура ако на първото гласуване никой от кандидатите не е получил абсолютно мнозинство, се провежда втори тур, на който се допускат двамата кандидати с най-много гласове от първия тур. Така на първия тур на избирателя се дава правото да избира между множество кандидати, докато на втория избира между двама. На първия тур се гласува „за“, а на втория „против“. На първия тур се избира един от кандидатите, докато на втория се отстранява по-малко приемливия кандидат (като се гласува за другия независимо дали избирателят го подкрепя или не, тоест гласува се „за по-малкото зло“). Поради това обикновено на втори тур вземат участие по-малко избиратели.

Предимствата на мажоритарната избирателна система са в нейната относителна простота и разбираемост за избирателите. Тя насърчава преодоляването на партийната раздробеност, като стимулира коалирането или обединяването на политическите партии. Освен това кандидатите са много по-тясно свързани със своите избиратели. Разбира се, за да се получи това, е наложително избирателят да познава всичките кандидати за народни представители.

Мажоритарната избирателна система налага тенденцията на двуполюсен политически модел и умереност на посланията на партиите, за да могат да привлекат избирателите от центъра. Когато изборът се провежда в един тур с относително мнозинство, може да се получи така, че партията, получила мнозинството от гласовете на изборите, да е малцинство в парламента, и обратното – партия, получила малцинството от гласовете на изборите да получи мнозинството от мандатите. Най-фрапантен пример за подобно развитие са парламентарните избори във Франция от 1958 г. За комунистическата партия са гласували 3 882 200 избиратели и тя получава 10 депутатски места или всеки депутат е избран средно с 388 220 гласа. Докато Националния републикански съюз с 3 604 000 гласа получава 189 места в парламента или 19 100 гласа за депутат.

Мажоритарен елемент в България[редактиране | edit source]

Мажоритарният елемент, въведен с промените в избирателния закон, превърнаха избирателната система от пропорционална в смесена. Въвеждането на смесена система в общия случай има за цел да изглади несъвършенствата на дадена избирателна система. В българския случай 209 народни представители се избират пропорционално, а 31 мажоритарно. Това представлява механично смесване на двете системи с цел преодоляване „дефектите“ на пропорционалната избирателна система, действаща досега при избора на народни представители и местен парламент (общински съвет). За такива се посочват гласуването за партии, а не за личности, вкарването на „недостойни“ кандидати в листите, които иначе не биха влезли в парламента при мажоритарен избор.

Избирателният закон, действащ до 2009 г., позволяваше сформирането на инициативни комитети, които да издигат независими народни представители. Това означава, че ако се съберат достатъчно хора да подкрепят една достойна кандидатура, няма кой да ги спре да го направят.

Източници[редактиране | edit source]

  • Проф. Михаил Константинов - Избирателно право и избирателни системи