Мануил Георгиу
| Мануил Георгиу Μανουήλ Γεωργίου | |
| гръцки зограф | |
| Роден | |
|---|---|
| Семейство | |
| Баща | Георгиос Селишки |
Мануил Георгиу (на гръцки: Μανουήλ Γεωργίου) е виден гръцки зограф от XIХ век.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в македонската паланка Селица (днес Ератира, Гърция), Сятищко. Учи при баща си Георгиос Мануил, с когото работи. В 1843 година с баща си изписва храма „Свети Николай“ в берското село Жервохор.[2] Напълно сходен по палеографските си особености с надписа в Жервохор е този на храма „Свети Безсребреници“ в съседното Ниси, очевидно дело на двамата селишки зографи.[3] Това се потвърждава и от иконата на Богородица с Младенеца на престола (Врефократуса) в църквата „Успение Богородично“ в Гида е датирана 14 октомври 1843 година и е подписана „Мануил Георгиу Зограф от Селица“ (Μανουήλ ο του Γεωργίου Ζωγράφου εκ Σελίτσης).[4] В 1850-1851 зографската тайфа, водена от Мануил и съселянина му Константин Йоану, изработва по-голямата част от иконите на красивия иконостас в охридската църква „Големи Свети Врачи“.[5][6]
В 1854 година рисува в светогорския манастир Великата Лавра, като оставя дата 2 май.[7]
В 1835 година с баща си изписва параклиса „Свети Архангели“ на Завордския манастир „Свети Никанор“. Подписът им гласи „διά χειρός Γεωργίου Ζωγράφου και υιού αυτού εκ Σελίτζης“.[8] В 1869 година вече самостоятелно изписва католикона на манастира.[8][9] Подписът му гласи „διά χειρός Μανουήλ Ζωγράφου εκ Σελίτζης“.[8]
-
Ктиторският надпис в „Свети Николай“ в Жервохор, 1843 г. -
Ктиторският надпис в „Свети Безсребреници“ в Ниси, след 1840 г.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος – 19ος αι.) // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011.
- ↑ Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος – 19ος αι.) // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 224.
- ↑ Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος – 19ος αι.) // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 226.
- ↑ Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος – 19ος αι.) // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 228 – 229.
- ↑ Georgievski, Milčo, Icon gallery – Ohrid, Ohrid, 1999, p. 14.
- ↑ Црква Големи Свети Врачи (Св.Кузман и Дамјан) // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2017-11-07. Посетен на 23 юни 2016.
- ↑ Μπονόβας, Νίκος. Το ιστορικό ανοικοδόμησης και τοιχογράφησης του Καθολικού της Μονής Ξηροποτάμου Αγίου Όρους και η συμβολή των Σερραίων στην ολοκλήρωσή του τον 18ο αιώνα // Σερραϊκά Σύμμικτα (1). 2010. ISSN: 1792 – 5045.
- ↑ а б в Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 295. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ Μονή Αγίου Νικάνορα // Greek Travel Pages. Посетен на 27 май 2016.
