Мануил Кантакузин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Мануил Кантакузин (на старогръцки: Μανουήλ Καντακουζηνός, Manuel Kantakuzenos, с пълно име: Manuel Palaiologos (Asanes) Kantakuzenos, * ок. 1326, † 10 април 1380 в Мистра) е византийски деспот на Морея от 25 октомври 1349 [1] до 1380 г.

Мануил Кантакузин е вторият син на император Йоан Кантакузин и Ирина Асенина, внучка на българския цар Иван Асен III. [2]. Чрез тази линия той е свързан с българската царска династия Асеневци. По-голямият му брат е Матей Кантакузин.

Мануил Кантакузин е от 1343 до 1347 г. Kephale (гувернатор) на Берхоя и 1348/1349 г. епарх на Константинопол. От баща му през май 1347 г. Мануил е назначен за деспот на Морея. Той е първият от редица деспоти с доживотна служба. През 1349 г. Мануил Кантакузин отива в своята провинция, която от тогава е автономно деспотство (Despotat).

Когато баща му Йоан Кантакузин през декември 1354 г. е накаран да се откаже от трона от зет му Йоан V Палеолог, Мануил успява да се задържи. [3] През 1355 г. той е признат от новото управление като деспот на Морея.

Мануил има мирни връзки с неговите латински съседи в Ахейското княжество. Съюзява се с тях против грабежните походи на османския султан Мурад I, който през 1360-те години нахлува често в Морея.

Мануил помага на заселването на албанци в обезлюдената провинция, които са търсени като селяни и наемни войници. Столицата Мистра става през това време религиозен център на гръцко-византийската култура. В Мистра се построяват множество църкви и капели и се основават манастири. Той разширява деспотския палат в Мистра.

Мануил Кантакузин е женен от 1342 до 1347 г. за Мария Анна Оливер, дъщеря на сръбския деспот Йован Оливер. След 26 февруари 1349 г. той се жени за Зампея дьо Лузинян, наричана и Изабел или Мария (ок. 1333–1382/1387), дъщеря на арменския крал на Киликия, Гвидо дьо Лузинян (Константин IV). Той няма мъжки потомци и затова след смъртта му през 1380 г. е последван от неговият по-голям брат, бившият съимператор на баща му, Матей Кантакузин като деспот на Морея. Мануил Кантакузин е погребан в Мистра. Неговата гробна капела, църквата Агия София се намира северно от деспотския палат.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Miroslav Marek: genealogy.euweb.cz, Royal genealogy index page, Kantakuzenos family
  2. Miroslav Marek: genealogy.euweb.cz, Royal genealogy index page, The house of Aseniden
  3. Fine, John V A, jr: The Early Medieval Balkans. A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor, Michigan 1994 S. 328.

Литература[редактиране | edit source]

  • F. Babinger: Mehmed der Eroberer. Weltenstürmer einer Zeitenwende. Piper, München 1987, S. 130, S. 168.
  • A. Thiele: Erzählende genealogische Stammtafeln zur europäischen Geschichte. Band III: Europäische Kaiser-, Königs- und Fürstenhäuser, Ergänzungsband. Fischer, Frankfurt am Main 1994, Tafel 214.

Външни препратки[редактиране | edit source]