Мария Костовска
| Мария Костовска | |
| българска революционерка | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | не по-рано от 1943 г.
|
Мария Атанасова Костовска или Костова е българска учителка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е в през май 1877 година в малешевската паланка Пехчево, тогава в Османската империя, в семейството на Атанас и Султана Костовски. Още като момиче е посветена във ВМОРО и се занимава с революционна дейност. В 1901 година[1] заедно с брат си Андон Костовски[2] убива в дома си по нареждане на ВМОРО свещеника ренегат Алексия Я. Попов. Заловена е и през февруари 1901 година е осъдена на 3 години, които лежи в Куршумли хан в Скопие. В 1912 година отново е заловена от турските власти заедно с 80 българи от града и околията, но Костовска успява с брадва да разбие вратата на секирата и да ги освободи.[1]
На 8 април 1943 година, като жителка на Пехчево, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 365.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 60.
