Маркион

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Маркион Синопски
понтийски гностик
Маркион Синопски 
Роден: 85/100
Синоп
Починал: 177/190
?

Маркион Синопски (лат. Marcion) е понтийски религиозен водач, основател на гностическата секта на маркионитите (marcionites), прераснала през следващите векове във вероучение - маркионизъм.

Биография[редактиране | edit source]

Бащата на Маркион е богат корабовладелец. Маркион получава солидно образование. Запознат с древногръцката и древноримска философия, Тертулиан го нарича "ревностен стоик".

Юдейската религиозна традиция, запечатана в Стария завет рязко го отблъсквала, затова той замисля изцяло да реформира Църквата и да я откъсне от историческите ѝ юдейски корени. С тази цел около 140 г. Маркион отива в Рим, където прави щедри дарения на Римската църква и няколко години безпрепятствено пропагандира своите възгледи за християнството, надявайки се да получи подкрепа от духовенството. Антиеврейските настроения в Римската империя, особено след въстанието на Симон Бар Кохба са много силни, поради и което Маркион намира много привърженици на идеята си. Маркион обаче среща съпротива от страна на водещи християнски учители и йерарси по него време (144 г.), следствие на което Маркион е отлъчен от Църквата.

След отлъчването му Маркион основава своя алтернативна църква с тайнства и свещеноначалие. Общините на маркионитите бързо се разпространяват по цялото Средиземноморие (Рим, Италия, Египет, Палестина, Сирия, Арабия и Партия). Религиозните общини на маркионитите изчезват през средновековието, разтваряйки се в дуалистични християнски секти сред които са павликяните, богомилите, катарите, албигойците и др. В Персия при Сасанидите пророка Мани също изповядва дуализъм формирайки манихейството. Тенденции на маркионизъм нерядко били изразявани в различни форми на докетизъм и спиритуализъм, а по-късно - и у някои представители на екзегети от либерално-протестантската школа.

Учението на Маркион се основава на два постулата: на антитезата на Павел (Закон - Благодат) и на гностическия спиритуализъм. В Рим Маркион се запознава със сирийския гностик Кердон, който вероятно убеждава Маркион да предаде на проклятие не само Тората, но и самото ѝ творение, като последователно да сведе евангелската история до абсолютен докетизъм, според Дюшен.

Маркион тълкува буквално Стария завет, в т.ч. неговите антропоморфизми. Отрицанието на човешката природа на Христос довежда Маркион до убеждението, че Исус дошъл на земята само да спаси грешните ни души. В маркионитските общини се порицавало всичко плътско, като идеалът им бил безусловният аскетизъм до пълната забрана на брака. Тези, които имали семейства, трябвало да се разведат след като приели Кръщение. Последователите на Маркион се отличавали с екзалтация и жажда за страдания. Те утвържавали тезата, че в техните среди имало повече мъченици, отколкото във Великата Църква.

Маркион създава Първия новозаветен канон, в който включил две книги: "Евангелие" и "Апостол" (название, което по-късно било утвърдено в църковната практика).

Маркионитското "Евангелие" е написано на основата на Евангелието на Лука, защото Лука бил единствен ученик на Павел - единствения апостол, който Маркион познавал.

Нито "Евангелието", нито "Апостола" са се запазили като преписи до новото време. Към канона си Маркион добавя труда "Антитези" (или "Противопоставяния"), в която/които съпоставя текстовете на Стария и Новия завет, с цел да покаже тяхната несъвместимост. До наше време не е запазен нито Канона, нито "Антитезите".

Най-пълен опит за реконструкция на произведенията на Маркион (по материали от изказвания на противници на Маркион) прави през 1921 година Харнак, който с възторг пише за Маркион, сравнявайки го с Мартин Лутер и Лев Толстой. Същевременно в маркионизма достига своя апогей "острата елинизация на християнството", против която Харнак първоначално така решително се изказва. Докетизмът на Маркион отрича изцяло тайната на Богочовечеството и Въплъщението на Христа.

Маркион обявява евангелията на Матей, Марко и Йоан за фалшификация, с цел да промени из корен учението Павел, който счита за "детеводител към Христа".

Маркион и последователите му са обявени от Църквата за най-опасни еретици, защото, за разлика от гностиците, създават не тайни кръжоци, а разклонена своя алтернативна църква.

Против Маркион са писали Юстин Философ, Ириней Лионски, Климент Александрийски, Тертулиан и други антични автори. Всички те защитават единството на Библията и реалността на Божиите деяния както в творението, така и в историята.

Борбата с маркионизма косвено способствувала на процеса на закрепване на новозаветния канон (в противовес на канона на Маркион) и повдига множество богословски проблеми, свързани с библейската етика, които и до днес продължават да са актуални.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]