Марк Петрей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Марк Петрей (Marcus Petreius; * 110 пр.н.е.; † април 46 пр.н.е.) e римски политик и генерал. Той е син на центурион Гнай Петреий Атинас. [1] Марк Петрей е първият сенатор от фамилията. През 62 пр.н.е. той има дридесет годишна военна служба като военен трибун, префект и легат..[2] През 64 пр.н.е. е претор.

През 63/62 пр.н.е. Петрей служи като легат при консул Гай Антоний Хибрида. В началото на 62 пр.н.е. при Пистория той води командото, понеже Антоний Хибрида не може да участва в боевте заради болки на крака [3], и побеждава революционера Луций Сергий Катилина. По време на консулата на Гай Юлий Цезар през 59 пр.н.е. той е солидарен с цезоровия противник Марк Порций Катон.

От 55 пр.н.е. Петрей е заедно с Луций Афраний легат на управителя на испанските провинции Гнай Помпей Магнус. На 2 август 49 пр.н.е. при Илерда двамата легати капитулират след пораженията им от Цезар и бягат в Гърция при Помпей.[4] След битката при Фарсала Петрей бяга с Катон от Пелопонес в Северна Африка. Петрей служи и там като легат и има първоначално успехи заедно с Тит Лабиен като в Битката при Руспина на 4 януари 46 пр.н.е. против Цезар. След загубата на помпеяните при Тапс Петрей бяга заедно с нумидския цар Юба I. Когато няма изход от тяхното положение двамата се убиват в един чифлик при Зама: Петрей убива Юба при уговорен двубой и след това се самоубива с помощта на един роб.[5]


Литература[редактиране | edit source]

  • Hans Georg Gundel: Petreius 1. In: Der Kleine Pauly, Bd. 4 (1972), Sp. 671.

Източници[редактиране | edit source]

  1. вероятно центурион Гнай Петрей Атинас, който спасява един римски легион през 102 пр.н.e. от кимбрите и затова получава Corona obsidionalis graminea, corona graminea (Плиний Стари, naturalis historia 22, 11), e негов баща.
  2. Салустий, Bellum Catilinae 59, 6: Homo militaris, quod amplius annos triginta tribunus aut praefectus aut legatus aut praetor cum magna gloria in exercitu fuerat.
  3. Салустий, Bellum Catilinae 59, 4–61.
  4. Цезар, de bello civili 1, 38–87.
  5. Цезар, de bello Africo 94; Appian, Bürgerkriege 2, 100; Сенека, de providentia 2, 10.