Марк Петрей
Марк Петрей (Marcus Petreius; * 110 пр.н.е.; † април 46 пр.н.е.) e римски политик и генерал. Той е син на центурион Гнай Петреий Атинас. [1] Марк Петрей е първият сенатор от фамилията. През 62 пр.н.е. той има дридесет годишна военна служба като военен трибун, префект и легат..[2] През 64 пр.н.е. е претор.
През 63/62 пр.н.е. Петрей служи като легат при консул Гай Антоний Хибрида. В началото на 62 пр.н.е. при Пистория той води командото, понеже Антоний Хибрида не може да участва в боевте заради болки на крака [3], и побеждава революционера Луций Сергий Катилина. По време на консулата на Гай Юлий Цезар през 59 пр.н.е. той е солидарен с цезоровия противник Марк Порций Катон.
От 55 пр.н.е. Петрей е заедно с Луций Афраний легат на управителя на испанските провинции Гнай Помпей Магнус. На 2 август 49 пр.н.е. при Илерда двамата легати капитулират след пораженията им от Цезар и бягат в Гърция при Помпей.[4] След битката при Фарсала Петрей бяга с Катон от Пелопонес в Северна Африка. Петрей служи и там като легат и има първоначално успехи заедно с Тит Лабиен като в Битката при Руспина на 4 януари 46 пр.н.е. против Цезар. След загубата на помпеяните при Тапс Петрей бяга заедно с нумидския цар Юба I. Когато няма изход от тяхното положение двамата се убиват в един чифлик при Зама: Петрей убива Юба при уговорен двубой и след това се самоубива с помощта на един роб.[5]
Литература [редактиране]
- Hans Georg Gundel: Petreius 1. In: Der Kleine Pauly, Bd. 4 (1972), Sp. 671.
Източници [редактиране]
- ↑ вероятно центурион Гнай Петрей Атинас, който спасява един римски легион през 102 пр.н.e. от кимбрите и затова получава Corona obsidionalis graminea, corona graminea (Плиний Стари, naturalis historia 22, 11), e негов баща.
- ↑ Салустий, Bellum Catilinae 59, 6: Homo militaris, quod amplius annos triginta tribunus aut praefectus aut legatus aut praetor cum magna gloria in exercitu fuerat.
- ↑ Салустий, Bellum Catilinae 59, 4–61.
- ↑ Цезар, de bello civili 1, 38–87.
- ↑ Цезар, de bello Africo 94; Appian, Bürgerkriege 2, 100; Сенека, de providentia 2, 10.
