Мартин Круз Смит
| Мартин Круз Смит Martin Cruz Smith | |
 Мартин Круз Смит, 2011 г. | |
| Псевдоним | Тед Айриш Д-р Емил Корнголд Сол Роман Ник Картър Джейк Логан Мартин Куин Саймън Куин Мартин Смит |
|---|---|
| Роден | Мартин Уилям Смит 3 ноември 1942 г. |
| Професия | писател, сценарист, журналист |
| Националност |  САЩ |
| Активен период | 1971 – |
| Жанр | трилър, криминален роман, исторически роман |
| Известни творби | поредица „Аркадий Ренко“ |
| Награди | „Златен кинжал“ „Хамет“ |
| Съпруга | Емили Арнолд (1968 - ) |
| Деца | 3 |
| Уебсайт | www.martincruzsmith.com |
| Мартин Круз Смит в Общомедия | |
Мартин Круз Смит (на английски: Martin Cruz Smith) е американски сценарист и писател на произведения в жанра трилър, криминален роман и исторически роман. Пише и под множество псевдоними Мартин Смит (Martin Smith), Саймън Куин (Simon Quinn), Мартин Куин (Martin Quinn), Тед Айриш (Ted Irish), Д-р Емил Корнголд (Dr. Emile Korngold), Сол Роман (Sol Roman), Джейк Логан (Jake Logan), и под съвместния псевдоним с други автори Ник Картър (на английски: Nick Carter).[1][2][3][4][5][6]
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Мартин Круз Смит, с рождено име Мартин Уилям Смит, е роден на 3 ноември 1942 г. в Рединг, Пенсилвания, САЩ[2], в семейството на Джон Калхун Смит, джаз музикант, и Луиз Лопес, американска индианка от произход пуебло, джаз певица, учителка, борец за правата на индианците[4] и Мис Ню Мексико през 1939 г.[3][6] Учи в Джърмантаут Академи във Форт Вашингтон, Пенсилвания. Следва в Пенсилванския университет във Филаделфия и получава бакалавърска степен по творческо писане през 1964 г.[2][4] В периода 1965 – 1969 г. работи като спортен журналист към Асошиейтед прес в Пенсилвания и като редактор в списание за мъже в Ню Йорк, след което се посвещава на писателската си кариера.[2][3][4]
Първият му роман „Индианците печелят“ е издаден през 1970 г. и е алтернативна история на битката при Литъл Бигхорн и създаване на индианска държава.[1][5] През 1971 г. е издаден романът му „Циганин в кехлибар“, а през 1972 г. „Песен за циганин“, чийто герой е Роман Грей, цигански търговец на произведения на изкуството в Ню Йорк. Вторият роман е номиниран за наградата „Едгар“.[3]
През 1977 г. е издаден романът му „Нощно крило“.[1] В историята, млад индианец е призован обратно в своя резерват, за да разследва смъртта на стар индианец от племето Хопи, чието отмъщение от гроба може да освободи ужаса от опасна болест. През 1979 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Ник Манкузо и Дейвид Уорнър.[2]
Става най-известен с поредицата си за руския следовател Аркадий Ренко. Първият роман „Паркът „Горки“ от нея е издаден през 1981 г.[1] В историята следовател Аркадий Ренко разследва три трупа открити от милицията в московския парк „Горки“, двама мъже и жена, простреляни в сърцето и главата, на които липсват лицата и върховете на пръстите, което пречи на идентифицирането им. Разследването се проточва 8 години и се развива на два континента с участието на неговото КГБ, ЦРУ, ФБР и полицията в Ню Йорк.[2] Романът става бестселър №1 в списъка на „Ню Йорк Таймс“ и получава наградата „Златен кинжал“ за най-добър криминален роман на годината от Асоциацията на криминалните писатели.[2][4] През 1983 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Уилям Хърт, Лий Марвин и Брайън Денехи.[3]
Мартин Круз Смит живее със семейството си в Сан Рафаел.[2]
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]
- The Indians Won (1970)[1][2][4][5]
- The Analog Bullet (1972)
- Inca Death Squad (1972)
- The Devil's Dozen (1973)
- Code Name: Werewolf (1973)
- The Human Factor (1975)
- The Adventures of the Wilderness Family (1976)
- Nightwing (1977)
- Stallion Gate (1986)
- Rose (1996) – награда „Хамет“
- Tokyo Station (2002)
- The Girl From Venice (2016)
Поредица „Роман Грей“ (Roman Grey)[редактиране | редактиране на кода]
Поредица „Инквизитор“ (Inquisitor)[редактиране | редактиране на кода]
- The Devil in Kansas (1974)[1][5]
- The Last Time I Saw Hell (1974)
- Nuplex Red (1974)
- His Eminence, Death (1974)
- The Midas Coffin (1975)
- Last Rites for the Vulture (1975)
Поредица „Аркадий Ренко“ (Arkady Renko)[редактиране | редактиране на кода]
- Gorky Park (1981) – награда „Златен кинжал“[1][2][4]
Паркът „Горки“, изд. „Селекта“ (1999), прев. Тодор Кенов - Polar Star (1989)
- Red Square (1992)
- Havana Bay (1999) – награда „Хамет“
- Wolves Eat Dogs (2004)
- Stalin's Ghost (2007)
Призракът на Сталин, изд.: ИК „Прозорец“, София (2008), прев. Светлозар Николов - Three Stations (2010)
- Tatiana (2013)
- The Siberian Dilemma (2019)
- Independence Square (2023)
Екранизации[редактиране | редактиране на кода]
- 1975 The Art of Crime – тв филм, сценарий по романа "Gypsy in Amber"
- 1979 Nightwing – с Ник Манкузо и Дейвид Уорнър
- 1983 Паркът Горки, Gorky Park – с Уилям Хърт, Лий Марвин и Брайън Денехи
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з ((en)) Биография и библиография в сайта Fantasticfiction
- ↑ а б в г д е ж з и к ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
- ↑ а б в г д ((en)) Биография и библиография в сайта Book Series in Order
- ↑ а б в г д е ж з ((en)) Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com
- ↑ а б в г ((en)) Биография в сайта SF-Encyclopedia
- ↑ а б ((en)) Биография в официалния сайт
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на Мартин Круз Смит
- Мартин Круз Смит в
Internet Movie Database - Мартин Круз Смит в Internet Speculative Fiction Database
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Martin Cruz Smith в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
