Мечо грозде
| Мечо грозде | ||||||||||||||||||||
 Мечо грозде (Arctostaphylos Uva Ursi) |
||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
 Arctostaphylos |
||||||||||||||||||||
Мечо грозде е вид растение от род Arctostaphylos (от гръцкото άρκτος, „мечка“ и σταφύλι, „грозде“).
Съдържание |
Описание [редактиране]
Представлява вечнозелен храст с пълзящи клонки дълги 20-50 см, с малки яйцевидни кожести листа, дълги 1-7 см, със спирално жилкуване. Листата са разположени на къси дръжки спирално по вейките. На цвят отгоре са по-тъмни, а отдолу по-светло зелени, на вкус — стипчиви до слабо горчиви.
Листата на мечото грозде съдържат фенолните глюкозиди арбутин и метиларбутин, дъбилни вещества, урзолова киселина, флавоноиди.
Цветовете са с форма на камбанка, бели или бледо розови, на гроздове от 2-20 цвята, цъфтят през май-юни. Дават малки сферични червени плодчета, с по шест семена. Узряват през късното лято или есента.
Разпространение [редактиране]
Среща се в почти цяла Европа и Северна Америка, без южните части. Вирее по сухи, каменливи места, както и в иглолистни гори. В България се среща във всички планини на надморска височина между 1500 и 2900 метра.
Приложение [редактиране]
Основното действие на мечото грозде е уроантисептично, което се дължи на съдържащите се арбутин и метиларбутин. Има и слабо диуретично действие. Прилага се в случаи на хроничен цистит и пиелит. Приготвя се чай, като в 500мл студена вода се изсипва 1 супена лъжица от дрогата/листа/,оставя се да кисне 8-12ч и се вари 5 мин. След като кисне още 20 мин,се прецежда и се пие на 4 -5 интервала през деня. Трябва да се приема поне няколко месеца,за да се усети уроантисептичният му ефект.
Химичен състав [редактиране]
Гликозиди(центаурин, цинарин, циабилни вещества), флавоноиди, хиперозид, кверцетин, кверцетирин, свободен хидрохинон, етерично масло, мирицитирин, мирецитин, органични киселини и др.
Източници [редактиране]
- „Съвременна фитотерапия“, под редакцията на проф. Веселин Петков, Издателство „Медицина и физкултура“, София, 1982
- Енциклопедия на лечебните растения в България , Издателство: Труд, 2010, стр. 273,274
