Миракъл Майл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Миракъл Майл
Miracle Mile
Режисьор Стив де Джарнат
Продукция Джон Доли
Дерек Гибсън
Сценарий Стив де Джарнат
В ролите Антъни Едуардс
Меър Уинингам
Микелти Уилиамс
Дениз Кросби
Музика Tangerine Dream
Оператор Тео ван де Санде
Монтаж Стивън Семел
Разпространител Хемдейл Филм
Корпорейшън
Премиера 11 септември 1988
Времетраене 87 минути
Страна Флаг на САЩ САЩ
Език английски
Бюджет $3 700 000
Приходи $1 145 404
Външни препратки
Страница в IMDb

Миракъл Майл е култов трилър от 1988 година. Филмът е наречен на лосанджелиския квартал Миракъл Майл, където се развива действието. Въпреки високите оценки на критиката, филмът отбелязва малки приходи. Сюжетът се развива в рамките на няколко часа и зрителят не разбира до самия край дали става дума за постановка или истински наближаващ апокалипсис.[1]

Актьорски състав[редактиране | edit source]

Сюжет[редактиране | edit source]

Хари Уашело (Антъни Едуардс) е млад тромбонист без голям успех в любовта. На музейна сбирка в Лос Анджелис той среща Джули Питърс (Меър Уинингам), и двамата се влюбват от пръв поглед. След разходка около катранените ями Ла Брея и по улиците на квартала Миракъл Майл, двамата си уговарят среща за по-късно вечерта в кафенето, където тя работи. Хари решава да се наспи преди срещата, но поради токов удар будилникът му се поврежда и той се събужда в 4 сутринта, няколко часа след уговореното време.

Хари решава все пак да отиде до кафенето, но Джули не е там. От телефонната кабина извън заведението той ѝ звъни, но се включва само телефонният ѝ секретар, а той ѝ оставя гласово съобщение с извинение за пропуснатата среща. Малко след като затваря слушалката, телефонът започва да звъни настойчиво. Хари го вдига, а от другата страна се чува треперещия глас на млад мъж, който е част от екипажа на ядрен силоз в Северна Дакота и търси баща си за да му обясни, че след 50 минути Съединените Щати ще нанесат масиран ядрен удар, а отговорът ще последва 20 минути след това. Хари влиза отново в кафенето и обяснява за разговора, но всички го смятат за луд. Сред клиентите обаче е и бизнесдамата Ланда (Дениз Кросби), която позвънява чрез мобилния си телефон на свои приятели от Сената. След като разбира, че всички те са заминали за Южна Америка преди минути, тя уговаря чартърен полет до район без валежи в Антарктика от лосанджелиското летище. Останалите клиенти се качват на камиона на собственика и всички тръгват за летището, но Хари не желае да остави Джули и скача от камиона в движение.

В следващите 40 минути той се лута по празните улици на Лос Анджелис в опит да се свърже с Джули. Двамата се събират отново и тя разбира какво се случва, но преценява, че все пак няма потвърждение дали телефонният разговор е бил истина и дали Хари не е предизвикал масова паника. В следващите минути вестта се разпространява светкавично и по улиците настъпва анархия. Всички съмнения се разсейват, когато двамата се качват на хеликоптерната площадка на небостъргач и виждат как няколко бойни глави прелитат над тях в посока юг.

Хари и Джули се качват на хеликоптера, но секунди след излитането му електромагнитното поле от далечните взривове изгаря системите на машината и тя се разбива в катранените ями Ла Брея. Хари увещава Джули, че след време двамата ще бъдат изложени в музей, или ще се превърнат в диаманти, ако над тях избухне атомна бомба. Неспособни да излязат от хеликоптера, двамата остават в пълнещата се с вода машина. Малко след това над тях се взривява ядрен заряд.

Край на разкриващата сюжета част.

Продукция[редактиране | edit source]

Заплетената продукция около концепцията на Миракъл Майл го прави легендарен в Холивуд и през 1983 година сценарият е обявен от списание Американ Филм за един от най-добрите неосъществени проекти.[2] Авторът на сценария Стив де Джарнат го написва по поръчка на Warner Bros. с надеждата да бъде и режисьор, но те искат да бъде осъщесвен в по-голям мащаб и не от режисьор без опит в пълнометражното кино, какъвто е де Джарнат. Филмът стои три години в продукционната бездна, и най-накрая де Джарнат решава да го откупи за $25 000. След като го пренаписва, Уорнър изявяват желание да си върнат сценария за $400 000, но де Джарнат отказва.[2] Той безуспешно опитва да намери продуцент в лицето на различни студия, но всички те му отказват заради мрачния тон на филма. Най-накрая Джон Доли от Хемдейл Филм Корпорейшън решава да финансира де Джарнат с $3,7 милиона за направата на филма.[2]

Основните локации на снимките са едноименният квартал в Лос Анджелис; катранените ями Ла Брея, булевард Уилшир и различни части на Санта Моника.

Критически оценки[редактиране | edit source]

Филмът бива високо оценен от критиците. Ню Йорк Таймс хвали филма заради липсата на предупредителния тон на други филми на тема ядрена война и определя образите на Хари и Джули като „освежаващи“.[3] Роджър Еберт хвали способността на филма да пресъздаде истинския ужас на ситуацията.[4] Вашингтон Поуст критикува липсата на солидно послание на филма.[5] Британският критик Чарли Брукър определя филма като притежаващ „най-смущаващия тон“.

На сайта Rotten Tomatoes филмът има рейтинг от 86%.[6] Оценката му в IMDb е 6,9.

Филмът се представя много слабо на боксофиса, най-вече заради годината на премиерата в САЩ — 1989, когато на екран излизат едновременно Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход и Батман на Тим Бъртън. В последствие обаче филмът се превръща в култов.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Muir, John Kenneth. Horror Films of the 1980s. Джеферсън, McFarland, 2007. ISBN 978-0-7864-2821-2. с. 675-6. Посетен на 6 Май 2012.
  2. а б в Richardson, John H. Miracle Mile Made with Slowly Measured Steps. // St. Petersburg Times. May 28, 1989.
  3. Holden, Stephen. Waiting in California for the next Big Bang. // The New York Times. 9 май 1989. Посетен на 6 май 2012.
  4. Ebert, Roger. Miracle Mile. // Чикаго Сън Таймс. 9 юни 1989. Посетен на 6 май 2012.
  5. Kempley, Rita. Miracle Mile to Nowhere. // Washington Post. June 14, 1989. Посетен на 2010-03-03.
  6. Miracle Mile в Rotten Tomatoes.