Молох (бог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Молох.

Статуя на Молох с поредната му жертва

Моло́х (вокализирана версия на семитското מלך, м-л-к, семитски корен със значение „цар“), наричан още Молех, Молок, Молек, Мелех, Милком или Молком, е западносемитски бог на слънцето и изпепеляващата сила на огъня, на който служели и принасяли в жертва деца амонците, а по-сетне и други западносемитски народи. Жертвоприношенията се правели, за да се обнови силата на слънчевия огън, като за целта жертвите били хвърляни в силно нажежените ръце на статуята на бога.[1]

Молох понякога е асоцииран с финикийския бог Ваал, а картагенците като поселници от Финикия също си служели в Картаген с подобен образ, принасяйки му човешки жертвоприношения, за да смилят яростта му.[източник? (Поискан преди 18 дни)]

Израилтяните също служили на този идол, който заимствали от близостта си с финикийските градове-държави по Източното средиземноморие през античността, и както предава Стария завет, му служели и пренасяли жертви при скитанията си в пустинята, и след това и в Палестина.[източник? (Поискан преди 18 дни)]

Апион предава една интересна случка на ритуално убийство от античността, която влязла по-сетне в епоса на много народи и ги подтиквала да извършват антисемитски погроми въз основа на т.нар. кръвна обида срещу евреите. По време на разграбването на Втория храм от Антиох Епифан, намерили вътре затворен човек, който помолил да го освободят. Той разказал на Селевкидите, че евреите му давали най-питателни и разнообразни храни в продължение на година, за да го угоят и убият (евреите не ядат свинско). После отвеждали пленника си елин в някаква гора (преди превземането на Втория храм околностите на Светия град били гористи), където го убивали, принасяйки го в жертва според ритуалите си. Опитвали вътрешностите му, след което изхвърляли трупа в някакъв ров. Според Апион, още Демокрит бил посочил тази практика, подчертавайки, че жертвата била нарязвана на малки парчета, а ритуалното убийство се извършвало на всеки седем години.[2]

Пред средновековието възникнали много приказки в епоса на народите с подобен мотив като Хензел и Гретел (виж митологична школа).[източник? (Поискан преди 18 дни)]

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

На български
  • Дьо Фонтет, Франсоа. (2002). История на антисемитизма. София: „Кама“. ISBN 9549890295
Чуждоезикови