Молох (бог)
Вижте също: 
Вижте пояснителната страница за други значения на Молох.
Моло́х (собствено «цар») е западносемитски бог, древно езическо божество, бог на войната и изпепеляващата сила на огъня, на който служели и принасяли човешки жертви-деца амонците, а по-сетне и западносемитските народи. Жертвоприношенията били извършвани като жертвите били хвърляни в силно нажежените ръце на статуята на бога - виж и идолопоклонничество.
Редица изследователи са на мнение, че Молох е другото име на финикийския Ваал, а картагенците като поселници от Финикия също си служели в Картаген с подобен образ, принасяйки му ужасните дарове за да смилят яростта му. Израилтяните също служили на този идол, който заимствали от близостта си с финикийските градове-държави по Източното средиземноморие през античността, и както предава Стария завет, му служели и пренасяли жертви при скитанията си в пустинята, и след това и в Палестина.
Апион предава една интересна случка на ритуално убийство от античността, която влязла по-сетне в епоса на много народи и ги подтиквала да извършват антисемитски погроми въз основа на т.нар. кръвна обида срещу евреите. По време на разграбването на Втория храм от Антиох Епифан, намерили вътре затворен човек, който помолил да го освободят. Той разказал на Селевкидите, че евреите му давали най-питателни и разнообразни храни в продължение на година, за да го угоят и убият (евреите не ядат свинско). После отвеждали пленника си елин в някаква гора (преди превземането на Втория храм околностите на Светия град били гористи), където го убивали, принасяйки го в жертва според ритуалите си. Опитвали вътрешностите му, след което изхвърляли трупа в някакъв ров. Според Апион, още Демокрит бил посочил тази практика, подчертавайки, че жертвата била нарязвана на малки парчета, а ритуалното убийство се извършвало на всеки седем години.[1]
Пред средновековието възникнали много приказки в епоса на народите с подобен мотив като Хензел и Гретел (виж митологична школа).
Източници [редактиране]
- ↑ дьо Фонтен, Франсоа. История на антисемитизма, Езическа античност, II.Елинистична и римска античност, 2.Литература, Б) стр. 22-23. Кама, ISBN 954-9890-29-5, 2002.
