Музикална експозиция
- Вижте пояснителната страница за други значения на Експозиция.
Експозѝция в музиката или музикално изложение (на латински: exposition; на италиански: esposizione) е част от музикалната форма, в която се съдържа първоначалното изложение на тематичния материал.[1] За експозицията са характерни спокойно и опростено развитие, структурна оформеност, тонална устойчивост и пестеливост на изразните средства. Сонатната експозиция е първият дял на сонатна форма, в който се излага основният тематичен материал, състоящ се от: първата тема, преход към втора тема, контрастна втора тема и заключение. В основата на музикалната експозиция може да има една или няколко теми. Притежавайки голяма художествена цялост и завършеност, музикалната тема е основен строителен материал на произведението, който в общи линии определя развитието му.[2] Като начален етап на развитието, който съдържа основните действащи сили, експозицията има качества, които обезпечават психологическото предимство пред останалите части на формата. Тематичното съдържание на експозицията се отличава с лаконичност и концентрираност.
Видове музикални експозиции[редактиране | редактиране на кода]
- Еспозиция, в която се съдържа само една тема и хармоничното ѝ развитие не излиза от рамките на една тоналност.
- Eкспозиция, която завършва с модулация до доминантовата тоналност.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ експозиция // ibl.bas.bg. Институт за български език. Посетен на 2023-07-03.
- ↑ Четриков, С. Музикално терминологичен речник. София, „Музика“, 1979. с. 100.
- ↑ Музикален анализ, Стоянов, П., Музика, С.1988, с.84 – 85