Мълчание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тишина пренасочва насам. За други значения вижте Тишина (пояснение).

Мълчанието или още безмълвието е липса на реч и на произнасяне/издаване на звуци, което предизвиква тишина. За тиха се смята среда, в която ако има звуци, те са под 20 децибела.

Употреба в музиката[редактиране | edit source]

В музиката тишината се използва, за да разграничи отделни звукови периоди (особено отделни части от произведението), повечето нотни записи съдържат знаци за липса на звук и нейната продължителност, като възприето е периодите на мълчание или тишина да се означават със термина пауза - така както за всеки тон, звук или шум във музиката и има писмен знак наречен нота, и за паузите има съответен знак носещ същото название-пауза.

При изпълнитеското изкуство паузите има точно фиксирана продължителност неспазването, на която би довела до разрушаване на ритъма, темпото и логичното развитие на музикалното произведение.

Като най-кратката единична пауза се смята 128-на пауза, а като най-продължителна единична пауза - цяла пауза и бревис пауза (която е по рядко срещана).

В повечето случаи когато партията на някой глас или инструмент трябва да прекъсне се използват няколко паузи или се изписва с числа колко броя тактове трябва да продължи паузата, а не само една доста продължителна.

Ако целят състав трябва да прекъсне за известно време се използва така наречената генерал-пауза.

В крайна степен мълчанието е използвано в произведението на американския композитор на класическа постмодерна музика Джон Кейдж 4′33″, в което за изпълнителя са изписани само паузи.

Ефект върху хората и животните[редактиране | edit source]

Продължителната тишина може да има негативен ефект върху състоянието на ума при хората и животните, в степен да ги кара да чуват звуци и неща и да говорят на себе си, за да прекъснат мълчанието. Повечето хора намират мълчанието за неудобно и дори, в най-крайна степен, непоносимо. В съвременното общество, особено обществата от западен тип, когато хората се срещат и говорят едни с други, те често повеждат безсъдържателни разговори само за да избегнат моментите на мълчание и тишина. Все пак тишината и мълчанието са високо ценени в източните култури (например Китай). „Този, който знае, не говори. Този, който говори, не знае“ (Лао Дзъ). Исихазмът в православието е мистична практика, чиято сърцевина е молитвата в безмълвие или мълчание.

В реториката[редактиране | edit source]

Argumentum ex silentio (лат.) е аргумент, заключаващ на базата на тишината или липсата на отговор, или противно доказателство.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Шмаукс, Д. Текстово и графично представяне на мълчанието. - В: Сборник статии и доклади. НБУ ЮИЕ Център по семиотика. Магистърска програма “Семиотика”. Т. VІ. EFSS’2000. С., 2001, 205-213.
  • Цацов, Д. Онтология на безмълвието. Велико Търново, 2003.
  • Михайлова, М. Эстетика молчания. Молчание как апофатическая форма духовного опыта. М., 2009.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Silence“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.