Николай Овсяни

Николай Овсяни
руски военен
Роден	19 декември 1847 г. Киевска губерния, Руска империя
Починал	16 май 1913 г. Санкт Петербург, Руска империя
Награди	орден Света Анна III степен

Николай Романович Овсяни (на руски: Николай Романович Овсяный) е руски офицер, генерал-майор, военен историк и писател (пише и под псевдонима Н. Югов) и славянофил.

Биография

Роден е на 7/19 декември 1847 г. в Киевска губерния. Завършва Александровското военно училище през 1867 г. Щабс-капитан от руската гвардия.

Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Награден е с орден „Света Ана“, 3 степен. От февруари 1878 г. до април 1879 г. е временен окръжен управител на Кюстендил. Поставя основите на гражданското управление и българското административно управление в града и окръга, като провежда изборите за градски и съдебни съвети и народни представители от Кюстендилски окръг в Учредителното събрание. Под негово ръководство в Кюстендил са разкрити Окръжно ковчежничество, Акцизно управление, болница, телеграф и Общополезна каса.

След оттеглянето на руските войски през 1879 г. служи в Петербург. През 1886 г. е назначен за възпитател на черногорския княз Данило в Цетине.

През 1894 г. се завръща в Русия и става професор по военна история и история на славяните към Николаевската академия на Генералния щаб. От 1880 г. е член на Руското географско дружество и на славянското благотворително дружество в Санкт Петербург. През 1906 г. става член на Съвета на Славянското дружество.

По време на Балканската война (1912 – 1913) изпраща лекари и медицинска помощ. Като пълномощник на Черняевския комитет престоява в Косово и Македония. Обхожда планинските райони на Сърбия, като подпомага пострадали от войната сръбски семейства. По време на своите обиколки се простудява тежко и след завръщането си в Русия умира на 16 май 1913 г.

Автор на книгата „Болгарское ополчение и земское войско“, Санкт Петербург, 1904 г., която е ценен извор за създаването на Българската армия.

Библиография

• „Повести, рассказы и стихотворения Н. Югова“ (СПб., 1875)
• „Современная Турция“ (СПб., 1877)
• „Сербія и сербы“, изд. Тип. П. П. Сойкина, 1898 г., 321 с.;
• „Болгарія и болгары“, изд. Военная типография, 1900 г., 365 с.;
• „Болгарское ополчение и земское войско. К истории гражданского управления и оккупации в Болгарии в 1877-78-79 гг.“, изд. Военно-Исторической комиссии Главного штаба, Санкт Петербург, „Т-во Художественной печати“, 1904 г.;
• „Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг: Завѣдывавший гражданскими дѣлами при Главнокомандовавшем Дѣйствующей армии д. с. с. князь В.А. Черкасский“, том 1 от „Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг.“, изд. Военно-исторической комиссии главнаго штаба, 1906 г.; Архив на оригинала
• „Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг: Российский Императорский Комиссар в Болгарии, генерал-адъютант князь А.М. Дондуков-Корсаков“, том 2 от Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг, изд. Военно-исторической комиссии главнаго штаба, 1906 г.; Архив на оригинала
• „Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг: Восточная Румелия и Адрианопольский санджак“, том 3 от Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг, изд. Военно-исторической комиссии главнаго штаба, 1907 г.; Архив на оригинала
• "Сборник матеріалов по гражданскому управленію и оккупаціи в Болгаріи в 1877-78-79 г.г., том 4, изд. Тип. „Т-ва художественной печати“, 1906 г.
• „Документи за дейността на руситѣ“, 1905 г., 404 с.;
• „Ближній Восток и славянство“ (сборник статей), изд. „Русско-французская“ тип., 1913 г., 253 с.;
• „Турция и турки“;
• „Русские устроители Болгарии“;
• „Военные действия руских войск в Китае в 1900 г.“

Външни препратки

• Овсяный, Н. Р., Болгарское ополчение и земское войско, Санкт-Петербург, 1904 Архив на оригинала от 2008-10-15 в Wayback Machine.
• Овсяный Николай Романович
• Овсяный Николай Романович