Никола Жабински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Жабински
български юрист
Роден
Починал
23 юни 1945 г. (56 г.)

Никола Георгиев Жабински е български юрист, професор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Кюстендил на 7 ноември 1888 година. Завършва право в Лайпциг (1907-12). с докторат (1914). Специализира публично право и социална философия във Виена (1921-24). Редовен доцент (от 1930), извънреден професор (от 1934), редовен професор и титуляр на катедрата по военно-наказателно право и военнонаказателно съдопроизводство (от 1939) в Софийския университет. Декан на Юридическия факултет (1934-35). Началник на отдел "Криминална статистика) в Главна дирекция на статистиката, член-секретар на Кодификационния съвет (наказателноправна секция) при Министерство на правосъдието (1935-36).[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Проблемът на задължителните противоправни заповеди“
  • „Критични бележки върху терминологията на Наказателния закон“
  • „Поглед върху историята на учението за подправка на документи“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 218.