Номенклатура на Ханч – Видман
Номенклатурата на Ханч – Видман е система от правила за наименуване на хетероциклични съединения. Разширената ѝ форма се използва за до 10-атомни пръстени и показва размера на пръстена, наличие, брой и място на хетероатоми и степента на насищане. Това се постига чрез характеристични представки и окончания.[1][2][3]
Окончания[редактиране | редактиране на кода]
| Брой атоми в пръстена | Хетероатом | Ненаситени | Наситетни хидриди |
|---|---|---|---|
| 3 | само N | -ирин | -иридин |
| с други | -ирен | -иран | |
| 4 | само N | -ет | -етидин |
| с други | -етан | ||
| 5 | само N | -ол | -олидин |
| с други | -олан | ||
| 6 | O, S, Se, Te, Po, Bi | -ин | -ан |
| N, Si, Ge, Sn, Pb | -инан | ||
| F, Cl, Br, I, P, As, Sb, B, Al, Ga, In, Tl | -инин | -инан | |
| 7 | -епин | -епан | |
| 8 | -оцин | -оцан | |
| 9 | -онин | -онан | |
| 10 | -ецин | -ецан | |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ G. Connelly, Neil, Damhus, Ture, M. Hartshorn, Richard. IUPAC Nomenclature of inorganic chemistry 2005 recomendations, преведено българско издание. Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2009. ISBN 978-954-322-330-5. с. 84 – 86.
- ↑ Петров, Галин. Органична химия. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2006. ISBN 978-954-07-2382-2. с. 492 – 494.
- ↑ Joule, John, Mills, Keith. Heterocyclic Chemistry. Wiley, 2010. ISBN 978-1-405-19365-8. с. 32 – 35.