Облачната врата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Облачната врата
АвторАниш Капур
Година2006 г.
Видскулптура
Материалнеръждаема стомана
Размери13 м × 20 м 
МестоположениеЧикаго, САЩ
Карта
Облачната врата в Общомедия

Облачната врата (на английски: Cloud Gate) е публична скулптура на британския художник сър Аниш Капур, разположена в централната част на AT&T Плаза в парка Милениум в район Лууп, Чикаго, Илинойс. Скулптурата и AT&T Плаза се намират на върха на Парк Грил, между пешеходната алея Чейс и ледената пързалка Маккормик Трибюн. Скулптурата е създадена в периода 2004 – 2006 г. и заради характерната ѝ форма, местните са ѝ дали народното название „Бобчето“. Облачната врата е изработена от 168 листа от неръждаема стомана, заварени заедно, като повърхността ѝ е силно полирана и без видими шевове. Скулптурата е с размери 10 м x 20 м x 13 м и тежи 100 тона.

Дизайнът на Капур е вдъхновен от течния живак, а повърхността на скулптурата отразява и изкривява силуета на града. Посетителите имат възможност да се разхождат и под високата 3,7 м арка на Вратата. От долната страна на скулптурата е „пъпа“, вдлъбната камера, която изкривява и умножава отраженията. Скулптурата стъпва на много от художествените теми, типични за творчеството на Капур, и е популярна сред туристите като място за снимки заради уникалните ѝ отразяващи свойства.

Облачната врата е създадена в резултат на конкурс за дизайн. Дизайнът на Капур е избран за победител, но след това възникват многобройни технологични притеснения относно конструкцията и монтажа на скулптурата, както и относно поддръжката ѝ, в допълнение към опасенията относно поддържането и поддръжката на скулптурата. Консултирани са различни експерти, някои от които смятат, че дизайнът не може да бъде изпълнен. В крайна сметка е открит възможен метод, но конструкцията на скулптурата изостава от графика. По време на тържественото откриване на парка Милениум през 2004 г., скулптурата е разкрита в незавършен вид, след което отново е покрита до окончателното ѝ завършване. Облачната врата е официално открита на 15 май 2006 г. и оттогава придобива значителна популярност както в страната, така и в международен план.

Дизайн[редактиране | редактиране на кода]

Разположен между езерото Мичиган на изток и района Лууп на запад, Грант Парк е зеленият двор на Чикаго от средата на 19 век. Северозападният му ъгъл, северно от улица Монро и Института за изкуство, на изток от авеню Мичиган, южно от улица „Рандолф“ и западно от „Колумб Драйв“, е бил част от дворовете и паркингите на централноилинойската железопътна мрежа до 1997 г., когато теренът е предоставен на градската управа за развитие като парк Милениум.[1] През 2007 г. паркът става втората по големина туристическа атракция в Чикаго, предшествана единствено от Военноморския кей.[2]

През 1999 г. служители на Милениум Парк и група колекционери на изкуство, куратори и архитекти преглеждат творчеството на 30 различни артисти и отправят покани към двама от тях да направят предложение за скулптура в новия парк. Американският художник Джеф Куунс внася предложение за издигане на постоянна 46-метрова скулптура на детска пързалка;[3][4] дизайнът му от стъкло и стомана включва наблюдателна площадка на височина 27 м. над земята, до която да се стига с асансьор.[5] Комитетът избира втория дизайн – този на международно признатия скулптор Аниш Капур. Предложената скулптура с размери 10 на 20 на 13 метра и с тегло 100 тона включва безшевна повърхност от неръждаема стомана, вдъхновена от течния живак.[6] Идеята е огледалната повърхност да отразява хоризонта на Чикаго, но елипсовидната форма на скулптурата да води до изкривяване на отразеното изображение. Докато посетителите обикалят структурата, повърхността ѝ ще действа като огледало за забавление, тъй като ще изкривява отраженията им.[7]

Headshot of an Indian man with gray hair and black shirt
Дизайнът, предложен от Аниш Капур, е избран измежду творчеството на тридесет различни артисти.

В долната страна на скулптурата има вдлъбнатина, чиято огледална повърхност осигурява множество отражения на всеки предмет, разположен под нея.[8] Най-високата точка на тази вдлъбнатина е 8,2 м над земята; това позволява на посетителите да минават под свода на скулптурата, така че да я видят от всички страни.[9] По време на официалната церемония по откриването на парка през юли 2004 г. пресата описва вдлъбнатината като „подобен на лъжица пъп от долната страна“.[10][11] Скулптурата от неръждаема стомана първоначално е била замислена като централен експонат в градината Лури в югоизточния ъгъл на парка. Представителите на парка обаче решават, че монументът е твърде голям за градината Лури и решават да го разположат на AT&T Плаза, въпреки възраженията на Капур.[12] Отразени както от източната, така и от западната страна на скулптурата, се виждат небостъргачи на север по улица Ийст Рандолф, включително The Heritage, Smurfit-Stone Building, Ту Пруденшъл Плаза, Уан Пруденшъл Плаза и АОН Център.

Въпреки че Капур не рисува с компютри, компютърното моделиране се оказва от съществено значение за процеса на анализ на сложната форма, предложена от него, която създава множество проблеми.[13] Тъй като идеята е скулптурата да стои на открито, възникват опасения, че тя може да задържа и провежда топлина по начин, който да я направи прекалено гореща за допир през лятото и твърде студена през зимата. Възникват опасения и за отслабване на конструкцията поради екстремните температурни разлики между различните сезони. Графити, птичи изпражнения и пръстови отпечатъци също са потенциални проблеми, тъй като биха повлияли на естетиката на повърхността.[4][14] Най-належащият въпрос обаче се оказва необходимостта от създаване на визуално безшевна външна обвивка, подвиг, който архитектът Норман Фостър някога смятал за почти невъзможен.[14]

A crane lifts a large, oval-shaped ring in front of several large buildings
Първият от двата вътрешни опорни пръстена за скулптурата е издигнат в парк Милениум в AT&T Плаза .

Докато се изгражда скулптурата, обществеността и медиите ѝ дават прякора „Бобчето“ заради характерната ѝ форма – име, което Капур определя като „напълно глупаво“.[12] Месеци по-късно Капур официално кръщава произведението си Облачната врата,[15] но с времето възприема и прякора „Бобчето“.[16] Критиците описват скулптурата като преход между световете.[17] Три четвърти от външната повърхност на скулптурата отразяват небето, откъдето идва и името ѝ като врата, която свързва пространството между небето и зрителя.[18] Облачната врата е първата публична творба на открито на Капур в Съединените щати и е произведението, с което той е най-популярен в страната според Файненшъл Таймс.[19]

Облачната врата е окончателно завършена на 28 август 2005 г. и официално разкрита на 15 май 2006 г.[20][21] Цената на творбата първоначално е оценена на 6 милиона долара, но с времето сумата нараства до 11,5 милиона долара към момента на откриване на парка през 2004 г.[22] и крайна цифра от 23 милиона долара при откриването ѝ в окончателен вид през 2006 г.[4] Създаването на скулптурата е изцяло финансирано от дарения от физически лица и корпорации, не са използвани публични средства.[4]

Договорът на Капур гласи, че творбата трябва да оцелее 1000 години.[23] Долните 1,8 м на Облачната врата се бършат два пъти дневно на ръка, докато цялата скулптура се почиства два пъти годишно със 150 л течен почистващ препарат.

Приемане[редактиране | редактиране на кода]

A large white tent sits on the roof of a cafe building set in front of a skyscraper and blue sky.
По време на полирането през 2004 и 2005 г. е издигната палатка за покриване на Cloud Gate.

Кметът на Чикаго Ричард М. Дейли обявява деня на откриване на скулптурата, 15 май 2006 г., за „Ден на Облачната врата“. Капур присъства на тържеството, а местният джаз тромпетист Орбърт Дейвис и Чикагската джаз филхармония свирят авторската песен „Фанфари за Облачната врата“ (композирана от Дейвис).[24] Публиката моментално се влюбва в скулптурата, наричайки я с обич „Бобчето“.[25] Облачната врата бързо се превръща в популярно произведение на публичното изкуство[7][26] и става неизменна част от различни сувенири като пощенски картички, суичъри и плакати.[27] Скулптурата привлича голям брой местни жители, туристи и почитатели на изкуството от цял свят.[28]

Списание Тайм описва скулптурата като ключово място за снимки и повече като дестинация, отколкото като произведение на изкуството.[7] Ню Йорк Таймс пише, че това е едновременно „магнит за туристи“ и „необикновен предмет на изкуството“,[28][29] а Ю Ес Ей Тъдей нарича скулптурата монументална абстрактна творба.[30] Чикагският изкуствовед Едуард Лифсън смята, че Облачната врата е сред най-великите публични произведения на изкуството в света.[24] Американското заваръчно дружество отличава Облачната врата, MTH Industries и PSI с награда за изключителна заваръчна работа.[31] Тайм нарича парк Милениум едно от десетте най-добри архитектурни постижения на 2004 г., като посочва Облачната врата за една от основните атракции на парка.[32]

Когато паркът за първи път отваря врати през 2004 г., полицията на Чикаго спира студент по журналистика в Колумбийския колеж, който работи по фотографски проект в парка Милениум, и конфискува филма му поради опасения от тероризъм.[33] През 2005 г. скулптурата предизвика някои противоречия, когато на професионален фотограф без платено разрешение е отказан достъп до произведението.[34] Както при всички произведения на изкуството, обхванати от американското законодателство за авторското право, скулпторът притежава авторските права върху своята скулптура. Това позволява на обществеността свободно да снима Облачната врата, но за всякаква търговска употреба на снимките се изисква разрешение от Капур или градската управа на Чикаго. Първоначално градът определя политика за събиране на такса срещу издаване на разрешително за снимки. Тези разрешителни първоначално са определени на 350 долара на ден за професионални фотографи, 1200 долара на ден за професионални видеографи и 50 долара на час за сватбени фотографи. Впоследствие политиката е променена, така че разрешителни се изискват само за мащабни филми, видео и фото заснемане, изискващи екипи и оборудване от най-малко десет души.[35]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Гилфойл, Тимъти Дж. Парк Милениум // Ню Йорк Таймс. 6 август 2006 г. Посетен на 31 август 2021 г.
  2. ↑ Crain's List Largest Tourist Attractions (Sightseeing): Ranked by 2007 attendance // Crain's Chicago Business. Crain Communications Inc., June 23, 2008. с. 22.
  3. ↑ Schulze, Franz. Sunday afternoon in the Cyber-Age Park: the city's new greensward features Frank Gehny's latest, plus „interactive“ sculptural works by Jaume Plensa and Anish Kapoor // Art in America. November 2004. с. 66 – 69.
  4. ↑ а б в г Ahmed-Ullah, Noreen S. Bean's gleam has creator beaming – Artist Anish Kapoor admits being surprised by aspects of 'Cloud Gate' at Monday's dedication ceremony in Millennium Park // Chicago Tribune. Newsbank, May 16, 2006. Посетен на July 17, 2008.
  5. ↑ Artner, Alan G. Arts & Entertainment // Chicago Tribune. Newsbank, April 25, 2004. Посетен на September 19, 2008.
  6. ↑ Sharoff, p. 61
  7. ↑ а б в Lacayo, Richard. Anish Kapoor: Past, Present, Future // Time. Time Inc., June 5, 2008. Архивиран от оригинала на June 12, 2008. Посетен на July 6, 2008.
  8. ↑ Gilfoyle, p. 203
  9. ↑ Gilfoyle, p. 261
  10. ↑ News // Journal Gazette (Mattoon, IL). Newsbank, July 17, 2004. Посетен на August 5, 2008.
  11. ↑ Bean, fountain highlight park opening // The Southern Illinoisan. Newsbank, July 17, 2004. Посетен на August 5, 2008.
  12. ↑ а б Nance, Kevin. The Bean's bone of contention // Chicago Sun-Times. Newsbank, July 14, 2004. Посетен на July 10, 2009.
  13. ↑ Baume, p. 53
  14. ↑ а б Gilfoyle, p. 202.
  15. ↑ Bernstein, Fred A. Art/Architecture; Big Shoulders, Big Donors, Big Art // The New York Times. July 18, 2004. Посетен на June 1, 2008.
  16. ↑ Weiss, Hedy. Anish Kapoor, 'Cloud Gate' artist: 'I call it „The Bean“, too' // Chicago Sun-Times. October 13, 2017. Архивиран от оригинала на October 15, 2017. Посетен на October 15, 2017.
  17. ↑ Baume, pp. 123–132
  18. ↑ Gilfoyle, pp. 263 – 4
  19. ↑ Budick, Ariella. Innies and outies // Файненшъл Таймс. Файненшъл Таймс Лтд. Посетен на July 31, 2008.
  20. ↑ Yates, Jon. Chicago finds 'bean' meets taste test – Sculpture reflects positively on city // Chicago Tribune. July 15, 2004. Посетен на June 29, 2008.
  21. ↑ The Bean Unveiled. Архив на оригинала от 2011-06-06 в Wayback Machine.
  22. ↑ Ford, Liam. City to finally open its new front yard – Millennium Park's price tag tripled // Chicago Tribune. July 11, 2004. Посетен на April 17, 2021.
  23. ↑ Daniel, Caroline. How a steel bean gave Chicago fresh pride // The Financial Times. The Financial Times Ltd, July 20, 2004. Посетен на August 7, 2008.
  24. ↑ а б Lifson, Edward. Cloud Gate Day // Chicago Public Radio. Архивиран от оригинала на 2008-09-10. Посетен на May 2, 2008.
  25. ↑ Kennedy, Randy. A Most Public Artist Polishes a New York Image // The New York Times. August 20, 2006. Посетен на June 2, 2008.
  26. ↑ Smith, Roberta. Sculptor as Magician // The New York Times. May 30, 2008. Посетен на June 3, 2008.
  27. ↑ King, John. Chicago's architectural razzmatazz: New or old, skyscrapers reflect city's brash and playful character // San Francisco Chronicle. Hearst Communications Inc., July 30, 2006. Посетен на September 23, 2013.
  28. ↑ а б Kennedy, Randy. The Week Ahead: May 25 – 31 // The New York Times. May 25, 2008. Посетен на June 2, 2008.
  29. ↑ Kinzer, Stephen. Letter From Chicago; A Prized Project, a Mayor and Persistent Criticism // The New York Times. July 13, 2004. Посетен на July 30, 2008.
  30. ↑ What have artists wrought from 9/11? // USA Today. September 3, 2004. Посетен на July 31, 2008.
  31. ↑ AWS Honors MTH and Others for Work on Cloud Gate Project // USGlass Magazine. Key Communications, Inc./The USGlass News Network. Посетен на June 2, 2008.
  32. ↑ Lacayo, Richard. The Best Architecture // Time. Time Inc., December 18, 2004. Архивиран от оригинала на May 10, 2008. Посетен на June 3, 2008.
  33. ↑ Kim, Gina. Cops seize college photographer's film // Chicago Tribune. Посетен на 2010-06-23.
  34. ↑ Kleiman, Kelly. Who owns public art? // The Christian Science Monitor. Посетен на May 2, 2007.
  35. ↑ Storch, Charles. Millennium Park loosens its photo rules // Chicago Tribune. Newsbank, May 27, 2005. Посетен на July 27, 2008.

Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cloud Gate в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Облачната_врата&oldid=11979665“.