Османизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Провъзгласяване на Първата конституция на Османската империя през 1876 г.

Османизъм или отоманизъм (на турски: osmanlılık, osmanlıcılık) е политическа концепция за държавно устройство, възникнала в средите на младотурците в периода, предшестваващ Османската конституция (18761878).

Появяването на османизма способства за реформите на Танзимата, в частност издадения в 1856 г. султански декрет Хати Хумаюн, в който се говори за пълно равенство за поданиците от всички миллети, а също и Закона за народностите от 1869 г., въвел единно османско гражданство независимо от верската и етническа принадлежност. Османизмът се намирал под силнато влияние на идеите на европейското Просвещение, а също така на Великата Френска революция. Неговите сподвижници декларирали равенство пред законите, всеобща военна служба и задължително държавно образование за всички поданици на Империята. Османистите считали, че това ще тушира проблемите в обществото, но възгледите им не били приемани еднозначно. Мюсюлманите виждали в това ликвидирене на гарантираното им дотогава от религиозните закони положение на превъзходство, а немюсюлманите го възприели като опит да се отнемат някои техни специфични привилегии като напр. липсата на военна повинност.Османизмът преживял ренесанс по време на Младотурската революция през 1908 г. и през периода на Втората конституция на Османската империя (19081922). Дошлите на власт младотурци го провъзгласяват за официална идеология и прокламират създаването на единна османска нация, съставена от отделните народности в Империята. Постепенно засилващият се национализъм, намерил израз в редица въстания и войни (особено Първата Балканска война 19121913 г.), довел до силно редуциране на поддръжниците на тези идеи. В началото на Първата световна война концепцията започва да губи популярност и бива изместена постепенно от идеите на кемализма.

Виж също[редактиране | edit source]