Офелия (героиня на Шекспир)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Офелия“, картина от Джон Уотърхаус (1894) г.

Офелия е героиня от трагедията „Хамлет“ на Уилям Шекспир. Тя е дъщеря на Полоний, сестра на Лаерт и е възлюбената на Хамлет.

Прототип[редактиране | edit source]

За възможен исторически прототип на Офелия се смята Катрин Хамнет — девойка, удавила се в река Ейвън през декември 1579 г. Въпреки, че било установено, че е загубила равновесие и паднала в реката, носейки тежки ведра, плъзват слухове, че причина за смъртта ѝ е нещастна любов, довела я до самоубийство. Възможно е Шекспир, който по време на смъртта ѝ е на 16-годишна възраст, да си е спомнил този случай, създавайки образа на Офелия[1]. Името Офелия е използвано в литературата преди „Хамлет“ само един път — в произведението „Аркадия“ на италианския поет Джакопо Саназаро (1458—1530).


Нежна и мила, Офелия е под влияние на семейството си и се съмнява в любовта на Хамлет. Наивността ѝ я отвежда към лудостта и накрая се самоубива.

„Офелия“ — худ. Джон Миле (1852 г.)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Stopes, C.C. «Katherine Hamnet and 'Ophelia'». Times Literary Supplement (24 March 1927): 215