Пенка Михайлова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пенка Михайлова
българска партизанка
Родена
Починала
11 май 1944 г. (29 г.)

Пенка Михайлова е българска партизанка, родена на 14 декември 1914 г. в град Тетевен. През 1934 г. се премества в София. Член е на есперантския хор на печатарския хор „Гутенберг“. В началото на Втората световна война става кондуктор по трамваите, но скоро е уволнена като „неблагонадеждна“. Заподозряна е в комунистическа дейност и е изпратен през 1941 г. в концлагера „Св. Никола“. През 1943 г. е освободена.

След като се връща в София, работи като партиен отговорник на сектор в Индустриалния район на Българската работническа партия (БРП). Член е на Районния комитет на БРП. По това време тя поддържа постоянна връзка с партизаните от отряд „Чавдар“ и е тяхна вярна ятачка.

През януари 1944 г. става партизанка в отряд „Чавдар“. По-късно е прехвърлена в отряд „Христо Михайлов“, 12-а въстаническа оперативна зона. В този отряд са нейния брат и по-малката ѝ сестра.

Заловена е в село Соточино (тогавашен Михайловградски окръг). Разкарвана е в Берковица, София и Новоселци (Елин Пелин) и е жестоко инквизирана. Разстреляна е в местността Голо бърдо, Радомирско.[1]

През годините на управление на Българската комунистическа партия, трамвайното депо в кв. Надежда носи нейното име.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василев, Орлин. Въоръжената съпротива. Издателство на работническата партия (комунисти) и Нариздат, 1946. с. 624.
  2. Всеотдаен деец на Партията // Работнически вестник. 7 април 2014. с. 6, 7.