Перифраза
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Перифразата (гръцки: peri, представка, "около, за, отвъд", родствено до санскритското pari "около, за, през" [1]) е вид троп, чиято функция е с многословие (например „уред, използван за рязане на неща като например хартия и коса“) да се опише някакво понятие („ножици“). В този смисъл лексикографските дефиниции използват перифразата като основен метод на работа.
Перифразата е също коствено споменаване на обекта не чрез неговото назоваване, а с неговото описание (например «нощно светило» = «луна»).
Използва се от афазици и хора, които учат чужд език, когато при липсваща дума (например grandfather, „дядо“) предметът може просто да се опише (the father of one's father, „бащата на нечий баща“).
Виж още [редактиране]
- Парафраза: Перифразата не бива да се бърка със своя пароним парафраза, която е реторическо средство, допълващо и изясняващо определено изказване/текст.
