Покушението в Тусон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Пистолет «Glock" като този с който е извършено покушението
Вероятната цел на покушението, при което загиват 6 души, е сенаторката Габриела Гифърдс от Демократическата партия

Покушението в Тусон, Аризона е акт на безразборна стрелба от 22-годишния нападател Джаред Лий Лафнър, открил огън с полуавтоматичен пистолет в събота, 8 януари 2011 г., в резултат на което е ранена сериозно 40-годишната членка на Камарата на представителите на САЩ Габриела Гифърдс и са убити общо 6 души, сред които са помощникът на Гифърдс Габе Цимерман и федералният съдия Джон Рол (на английски: John McCarthy Roll). Гифърдс е ранена в главата (куршумът е излязъл навън) и в критично състояние е закарана до болницата.

Лафнър е използвал пистолет с удължен пълнител за нападението, като се е приближил в гръб на около метър от Гифърдс и произвел най-малко 20 изстрела по нея и околните. При безразборната стрелба загиват 6 души, а още между 12 и 14 други са ранени. Сред убитите е 9-годишно момиче, братовчедка на актрисата София Буш, родено на 11 септември 2001 година. Стрелецът е ветеран от войната в Афганистан, като за полицията мотивите му не са ясни. За мотивите за извършване на престъплението се появяват различни версии, сред които, че е стреляно под влияние на агитациите на т.нар. „Чаено парти“ и че убиецът е екстремист, понеже у него били открити „Моята борба“ и „Комунистическия манифест“ едновременно (сенаторката Гифърдс е от еврейски произход), и т.н. До пълното изясняване на случая, който е възложен от президента Барак Обама на директора на ФБР Робърт Мюлер, нищо по-определено не се знае относно мотивите за стрелбата, както и дали в действителност целта е била Гифърдс.

За отбелязване е, че простреляната американска сенаторка е видна поддръжничка на правото на американците да притежават оръжие.

Обществеността в САЩ стоварва част от вината за случилото се върху Сара Пейлин, призовала за отстраняване от политиката на Габриела Гифърдс, и на още 19 други парламентаристи демократи.

Още на 22 март 2010 г. е било разбито стъклото на офиса на Габриела Гифърдс в Тусон, както и извършени поредица от нападения върху офиси на Демократическата партия в щатите Ню Йорк и Канзас.

Обществен дебат по водещите версии[редактиране | edit source]

След покушението, в американското и други общества се разгаря дебат по лансираните от масмедиите водещи версии за убийството.

Най-много критика отнася Сара Пейлин, понеже „призовала“ на сайта си към „разправа“ с политическите си противници. Няма доказателства които да сочат, че има каквато и да е пряка връзка между призивите на един от водачите на т.нар. „Чаено парти“ и покушението.

Другата водеща варсия лансира покушението като акт на антисемитизъм. Данните в тази насока се извеждат от произхода и личността на сенатор Гифърдс. Тя е дете от брак между евреин и нееврейка — сциентоложка по вяра. Дядо ѝ по бащина линия е син на литовския равин Акиба Хорнщейн. Дядото на сенатор Гифърдс в разгара на Втората световна война (1940) от съображения за сигурност се премества в Аризона от Ню Йорк. С преселването си в Тусон, той основава семейна фирма, занимаваща се с гуми за автомобили „El Campo Tire“, превърнала се в една успешна и процъфтяваща бизнес дейност в продължение на 50 години, която позволява на младата Гифърдс да се кандидатира от Аризона за Конгреса и Сената на Съединените щати.[1]

Въпреки че по еврейските закони сенатор Гифърдс не се приема за еврейка по семейственост, тя през 2001 г. се обявява за такава, посещавайки Йерусалим, като заявява при посещението си и след срещата си с тогавашния кмет на града Ехуд Олмерт, че „САЩ трябва да останат ангажирани към Израел в Близкия изток, като единствената демократична държава в региона“ и че „мир в Близкия изток може да има само когато арабските съседи и палестинците приемат правото на Израел да съществува“. Сенатор Гифърдс е сред инициаторите на законопроекта за изплащане на допълнителни обезщетения на жертвите на Холокоста, който среща неодобрението на 13 видни конгресмени, сред които Ранди Граф.[2]

Версията и тезата, че покушението е индивидуален акт на антисемитизъм, търпят сериозна критика. Жертви на покушението са невинни хора, а вероятната цел според застъпниците ѝ е жива. Отделно от това, тезата не издържа на критиката, защото във вътрешната политика на САЩ сенатор Гифърдс е отявлен противник на големите застрахователни компании, които се свързват с еврейския капитал, а е твърд поддръжник на въвеждането в САЩ на добрите европейски практики за обществено и здравно осигуряване. Даже да има елемент на антисемитизъм в мотивите на извършителя, то въз основа на откъслечни сведения не бива да правят кардинални заключения, смята раби Дов Фишер, професор по право в Юридическия факултет в Лойола. Равинът е изключително скептично настроен към лансираните версии, че актът на покушението е по антисемитски подбуди. Изтъква исторически аргументи, както и този, че даже извършителят да е харесвал „Моята борба“ на Хитлер, то е бил и привърженик на идеите на „Комунистическия манифест“, както и почитател на басните на Езоп, на „Алиса в страната на чудесата“, „Магьосникът от Оз“ и Питър Пан. Това какви са били личните идейни и художествени предпочитания на извършителя не може да бъде мотив за масовото убийство според равина. Случаи като този, не са инцидентни за САЩ, продължава към края на разсъжденията си професора, а извършителят е просто луд.[3]

Източници[редактиране | edit source]