Пол Бъръл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пол Бъръл
Paul Burrell
Роден6 юни 1958 г. (65 г.)
Професияписател, иконом, бизнесмен
Националност Англия,
 Великобритания
Жанрбиография, мемоари
Известни творби„Кралска служба“
НаградиКралски викториански медал (Великобритания), 1997 г. Орден на лъва, Малави
СъпругаМария Косгроув (1983 – 2016)
Греъм Купър (2017 – )
Деца2
Уебсайтwww.paulburrellrvm.com

Пол Бъръл (на английски: Paul Burrell) е английски писател на произведения в жанра мемоари. Той е бивш слуга на Британското кралско семейство, а по-късно иконом на Даяна, принцеса на Уелс, като след смъртта ѝ през 1997 г. пише за нея и кралскто семейство.[1]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Пол Бъръл е роден на 6 юни 1958 г. в Грасмур, Дарбишър, Англия, в работническо семейство, живещо във въгледобивен район. Завършва гимназия в Честърфийлд, а после следва хотелиерство в „Хай Пийк Колидж“ в Бъкстон.[2]

На 18-годишна възраст постъпва на кралска служба като лакей в Бъкингамския дворец, като година по-късно става личен лакей на кралица Елизабет II. Там получава прякора „Малкият Пол“. През 1987 г. се присъединява към домакинството на Чарлз и Даяна в Хайгроув Хаус, Глостършър, изпълнявайки ролята на иконом на принцесата до смъртта ѝ през август 1997 г. През ноември 1997 г. е удостоен с Кралския викториански медал за заслуги към кралското семейство и за дълга и вярна служба на кралското семейство и кралица Елизабет II в продължение на 20 години.[1][2]

За 21 години служба на британското кралско семейство той работи в и около някои от най-красивите домове и дворци в Англия. Има множество пътувания не само във Великобритания и Европа, а и получава впечатления от най-интересните къщи в почти всяко кътче на света. Посещенията му на изящни домове, безценни колекции от изкуство и обзавеждане му дава опит и той става арбитър на вкуса и експерт в храните, вината, обзавеждане, аранжиране на цветя, етикет и забавление, особено в английски стил.[1][2]

През 1983 г. се жени за Мария Косгроув, с която се запознава докато работят в Бъкингамския дворец, а тя е служителка на принц Филип, херцог на Единбург. Имат двама сина: Александър и Николай. Развеждат се през 2016 г. През 2017 г. се се жени за партньора си, Греъм Купър, корпоративен адвокат, с когото имат 10-годишна връзка. През 2001 г. Бъръл отваря цветарски магазин във Фарндън, Чешър, а през 2019 г. го продава и заживява с Купър в Пекфортън, Чешър.[1]

През 2003 г. е издадена книгата му „Кралска служба : Най-скандалните разкрития за принцеса Даяна от нейния иконом“, в която описва кариерата си като член на кралския персонал. Разказва се за времето му като иконом на принца и принцесата на Уелс в Хайгроув Хаус преместването му в персонала на Даяна в двореца Кенсингтън след развода ѝ с принц Чарлз и оправдаването на Бъръл по обвинения в кражба на нейни ценности. Публикуването на книгата води до разрива му с Бъкингамския дворец, принцовете Уилям и Хари в съвместно изявление обвиняват Бъръл, че е предал доверието на майка им. Книгата става бестселър №1 в Лондон и в списъка на „Ню Йорк Таймс“, и е издадена в над 3 милиона копия по света.[1][2]

Като уникален свидетел на кралската история, и познаващ лично почти всеки член на действащото британско кралско семейство, той редовно е канен да участва в телевизионни и филмови документални филми, или да коментира различни събития.[1]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Entertaining with Style (1999)[1]
  • In the Royal Manner: Butler to Diana (1999)
  • A Royal Duty (2003)
    Кралска служба : Най-скандалните разкрития за принцеса Даяна от нейния иконом, изд.: „Сиела“, София (2004), прев. Лиляна Лакова
  • The Way We Were: Remembering Diana (2007)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Paul Burrell в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​