Портландска ваза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Първа сцена: Пелей и Тетида.
Втора сцена: синът на Хекуба

Портландската ваза е известна в историята на изкуствата като най-красивото произведение на античното изкуство, изработено от стъкло. Представлява декоративен съд с височина 25см и обиколка 56см., избработен от двуслойно тъмносиньо и бяло непрозрачно стъкло, върху което с методите на резбата е изпълнен релеф с изображение на седем фигури на богове и смъртни. Тази техника наподобява резба на камей от многослоен скъпоценен камък. Предполага се, че е направена в Рим между 30-20 пр.н.е. - т.е. по времето на Октавиан Август.

Писмени доказателства за откриването на вазата не са запазени. Според една версия, е намерена през 1582 в гробницата на Александър Север, близо до Рим. През 1601 тя се споменава в писмо от астронома Никола-Клод дьо Пейреска до художника Рубенс. По това време вазата се намирала в колекцията на кардинал дел Монте. След това в продължение на две столетия тя е един от най-големите съкровища на римското семейство Барберини. През 1778 г. обеднелите Барберини я дават срещу неизвестна сума на британския представител в Неапол, Уилям Хамилтън (съпруг на скандалната Лейди Хамилтън), който скоро след това я носи в Лондон и продава на херцогинята на Портланд. Потрландските херзоци владеят вазата до 1845 г, когато я дават в сбирката на Британския музей, където се намира и до днес.


Интересни факти[редактиране | edit source]

  • В разгара на Великата депресия Портландския херцог предлага вазата на аукционната къща Кристис, но никой от купувачите не успява да предложи поисканата от него сума.
  • Във фантастичния разказ на Артър Кларк "All the Time in the World" (1951) пътешествениците във времето спасяват Портландската ваза малко преди унищожаването на света.