Птолемей IV
|
||||||||
Птолемей IV Филопатор (на гръцки: Πτολεμαίος Φιλοπάτωρ), син на Птолемей III и Береника II е четвъртият фараон на Птолемейски Египет. Управлява в периода 221 до 204 пр.н.е. По време на неговото управление започва загуба на владенията и упадък на династията на Птолемеите.
Прозвището му “Филопатор” (от гръцки "обичащ баща си") е подигравателно, защото Птолемей IV поема властта след като убива баща си. Птолемей IV е запомнен като слаб владетел, отдаден на забавления и ритуални богослужения, напълно зависим в делата си от придворните любимци и наложници.
Войната със Селевкидите през 221–217 пр.н.е. (или Четвърта сирийска война) в началото е победоносна за Птолемей IV, защото той успява да защити царството си от нападението на Селевкидите. В битката при Рафия през 217 пр.н.е. войската на фараона разгромява тази на Антиох III Велики и спира настъплението му към Александрия, но впоследствие сирийския цар удържа няколко победи и установява в Палестина своята власт. По този начин в хода на войната със Селевкидите са загубени всички владения в Сирия.
В резултат на избухналите след 210 пр.н.е. големи въстания на коренното население в Горен Египет, се обостря и борбата между елинистическата аристокрация. През 204 пр.н.е. Птолемей IV е убит в дворцов заговор, а на престола е качен малолетния Птолемей V.
Други[редактиране]
Птолемей IV пише в Александрия трагедия за Адонис.
Той изгражда в центъра на града mnema, която днес се нарича Сема, където поставя телата на своите предшественици, вкл. и Александър Македонски[1].
Поръчва построяването на гигантска за времето си галера с 40 реда гребла и дължина ок. 128 метра.
Външни препратки[редактиране]
Бележки[редактиране]
- ↑ Зенобий, III, 94