Пукара
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пукара (на езика кечуа - "крепост") е традиционно обозначение на фортификационните съоръжения на древните андски култури от Еквадор до централните части на Чили и Аржентина.
Най-често "пукара" са свързани с цивилизацията на инките, макар някои съоръжения да са дело на предходни култури и народи, покорени впоследствие от инките.
С названието "пукара" испанците наричали също земните съоръжения на народа мапуче по време на Арауканската война.