Ракета земя-въздух
Земя-въздух е вид ракети, които се използват за унищожаване на вражески самолети, вертолети, летящи шпионски апарати и по-рядко вражески атакуващи балистични ракети. Противовъздушните и противоракетни единици на всички армии по света разполагат с ракетни комплекси тип земя-въздух.
Разработването на този вид оръжие започва в Нацистка Германия по време на Втората Световна война, която обаче приключва преди да бъде изпробвано за пръв път. Една от тези първи ракети е "Васерфал".
Ракетите тип земя-въздух могат да бъдат монтирани както на мобилни, така и на неподвижни установки. Днес съществуват и разновидности, достатъчно малки за да бъдат пренасяни от един-единствен войник (преносими зенитно-ракетни комплекси - ПЗРК). Такива са FIM-92 Стингър и 9К38 Игла.
Днес почти всички бойни кораби са въоръжени с противовъздушни ракети.
Някои съвременни ракети земя-въздух [редактиране]
- Акаш (Индия
) - Астер (Франция
/Великобритания
/Италия
) - BL-64 (Великобритания
) - MIM-104 Пейтриът (САЩ
) - FIM-92 Стингър (САЩ
) - HQ-9 (Китай
) - С-75 Двина (Русия
/СССР
) - С-300ПМУ (Русия
/СССР
) - С-400 Триумф (Русия
) - 9К38 Игла (Русия
/СССР
) - Тришул (Индия
) - Роланд (Франция
/Германия
) - RBS-70 (Швеция
)