Ракета земя-въздух

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Съветска ракетна установка „2К11 Круг
Американски войници изстрелват ракета „Стингър“

Земя-въздух е вид ракети, които се използват за унищожаване на вражески самолети, вертолети, летящи шпионски апарати и по-рядко вражески атакуващи балистични ракети. Противовъздушните и противоракетни единици на всички армии по света разполагат с ракетни комплекси тип земя-въздух.

Разработването на този вид оръжие започва в Нацистка Германия по време на Втората Световна война, която обаче приключва преди да бъде изпробвано за пръв път. Една от тези първи ракети е "Васерфал".

Ракетите тип земя-въздух могат да бъдат монтирани както на мобилни, така и на неподвижни установки. Днес съществуват и разновидности, достатъчно малки за да бъдат пренасяни от един-единствен войник (преносими зенитно-ракетни комплекси - ПЗРК). Такива са FIM-92 Стингър и 9К38 Игла.

Днес почти всички бойни кораби са въоръжени с противовъздушни ракети.

Някои съвременни ракети земя-въздух[редактиране | edit source]