Северна Ред Ривър
Вижте пояснителната страница за други значения на Ред Ривър.
| Северна ред Ривър | |
 Река Северна Ред Ривър в град Уинипег |
|
| Дължина | 877 km (622 km в САЩ и 255 km в Канада) |
|---|---|
| Разположение | САЩ (щати Минесота и Северна Дакота) и Канада (провинция Манитоба) |
| Образувана от | сливането на реките Бейс де Сиукс (лява съставяща) и Отър Тейл (дясна съставяща) |
| Надм. в-на на извора | 289 m |
| Влива се в | в езерото Уинипег, от системата на река Нелсън |
| Ширина на устието | делта |
| Надм. в-на на устието | 217 m |
| Водосборен басейн | 287 500 km2 (в Канада 138 600 km2, в САЩ 148 900 km2) |
| Среден отток | при град локпорт (на 32 от устието) — 244 m3/s |
 Карта на водосборния басейн на река Северна Ред Ривър |
|
| Северна ред Ривър в Общомедия | |
Северна Ред Ривър (на английски Red River of the North) е река в САЩ (щатите Минесота и Северна Дакота) и Канада (провинция Манитоба), вливаща се от юг в езерото Уинипег, от системата на река Нелсън. Дължината ѝ е 877 км[1], от които 622 km в САЩ и 255 km в Канада.
Съдържание |
Географска характеристика [редактиране]
Извор, течение, устие [редактиране]
Река Северна Ред Ривър се образува от сливането на реките Бейс де Сиукс (лява съставяща) и Отър Тейл (дясна съставяща) при градовете Уопетън (Северна Дакота) и Брекънридж (Минесота), на 289 м н.в. Северна Ред Ривър тече право на север, с много малко отклонение на запад, като по права линия от образуване на реката до устието ѝ са 460 км, но по течението си тя прави стотици меандри, които увеличават дължината ѝ почти двойно. В горното и средното си течение реката служи за граница между щатите Минесота и Северна Дакота, след което навлиза в Канада, провинция Манитоба, преминава през административния център на провинцията град Уинипег и се влива в южната част на езерото Уинипег чрез делта.
Водосборен басейн, притоци [редактиране]
Площта на водосборния басейн на реката е 287 500 km2, от които в Канада са 138 600 km2, а в САЩ 148 900 km2[1]. Водосборният басейн на Северна Ред Ривър представлява 32,2% от водосборния басейн на река Нелсън. Басейнът ѝ обхваща части от три американски щата — Южна Дакота (най-североизточния ъгъл на щата), Северна Дакота (северната и източната част) и Минесота (северозападната част) и две канадски провинции — Саскачеван (югоизточната част) и Манитоба (югозападната част).
Водосборният басейн на Северна Ред ривър граничи с други 4 водосборни басейна:
- на северозапад — с водосборния басейн на река Саскачеван, от системата на река Нелсън;
- на север — с водосборния басейн на езерото Манитоба;
- на североизток — с водосборния басейн на река Уинипег, също от системата на река Нелсън;
- на югозапад, юг и югоизток — с водосборния басейн на река Мисисипи.
По-големи притоци на река Северна Ред Ривър са:
В САЩ:
- Бейс де Сиукс (ляв, 66 км)
- Отър Тейл (десен, 64 км)
- Уайлд Райс (ляв, 404 км)
- Шайен (ляв, 951 км)
- Бъфало (десен, 224 км)
- Елм (ляв)
- Уайлд Райс (десен, 295 км)
- Гус (ляв)
- Санд Хил (десен)
- Ред Лейк Ривър (десен, 311 км)
- Форест (ляв)
- Снейк (десен)
- Парк (ляв)
- Тамарак (десен)
- Туо Ривърс (десен)
- Пембина (ляв, 513 км)
В Канада:
Хидроложки показатели [редактиране]
Многогодишният среден дебит при град Локпорт (Манитоба, на 32 км от устието) е 244 m3/s[1]. Максималният отток на реката е през май-юни — 4 330 m3/s, а минималния през декември-март — 14 m3/s. Дъждовно-снегово подхранване. От началото на декември до началото на април Северна Ред Ривър замръзва. Плавателна за малки съдове в долното си течение.
Поради извънредно малкия пад на реката само 72 м на 877 км, което прави 0,008 m/km, Северен Ред Ривър тече бавно и мудно и по време на пролетно-лятното си пълноводия често е причинявала значителни наводнения по течението си. Последното голямо е било през май 1950, когато се налага 70 000 души да бъдат евакуирани от домовете си в Уинипег и само защитните диги спасяват града от тотално наводнение. По-късно реката е преместена по специално изкопан покрай града канал и вече е безопасна за населението му.
Селища [редактиране]
Долината на реката представлява важен зърнодобивен район в САЩ и Канада, в резултата на което през 19-ти век възникват множество по-големи и по-малки населени селища.
В САЩ:
- Уопетън (Северна Дакота, 7 766 души)
- Брекънридж (Минесота, 3 386 души)
- Абъркромби (Северна Дакота, 263 души)
- Улвъртън (Минесота, 142 души)
- Оксбоу (Северна Дакота, 305 души)
- Фарго (Северна Дакота, 107 349 души, най-големия град по течението ѝ в САЩ)
- Мурхейд (Минесота, 38 065 души)
- Гранд Форкс (Северна Дакота, 52 838 души)
- Ист Гранд Форкс (Минесота, 8 601 души)
- Осло (Минесота, 330 души)
- Дрейтън (Северна Дакота, 824 души)
- Пембина (Северна Дакота, 592 души)
В Канада, провинция Манитоба:
- Морис
- Уинипег (663 617 души, административен център на провинция Манитоба и най-големия град по течението ѝ)
- Селкирк (9 515 души)
Откриване и изследване на реката [редактиране]
Долното течение на реката е открито през 1734-1735 г. от френският търговец на ценни животински кожи Кристоф Дюфро дьо ла Жемереи, заедно с братовчедите си Жан Батист Готие Варен дьо ла Верандри и Пиер Варен дьо ла Верандри, които построяват в устието на реката форт Морема, станал впоследствие изходен пункт за по-нататъшното проникване на запад в прериите на Канада [2].
Вижте също [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ а б в http://atlas.nrcan.gc.ca/site/english/learningresources/facts/rivers.html
- ↑ Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 201. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Red River of the North“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
