Робърт Кувър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Робърт Кувър
Robert Coover CaveWriting 1.jpg
Роден 4 февруари 1932 г. (1932-02-04) (82 г.)
Чарлз Сити, Айова, САЩ
Националност Флаг на САЩ САЩ
Активен период 1960 – досега
Жанр разказ, роман, есе
Направление постмодернизъм
Известни творби „Публичното изгаряне“ (1977)
Повлиян Самюел Бекет, Жорж Перек, Реймон Кьоно, Владимир Набоков
Повлиял Дейв Егърс, Дейвид Фостър Уолас, Уилям Гас, Давид Албахари, Светислав Басара
Робърт Кувър в Общомедия

Робърт Кувър (на английски: Robert Lowell Coover, р. 4 февруари 1932) е съвременен американски писател, професор по творческо писане и електронна литература в Университета „Браун“.

Биография[редактиране | edit source]

Робърт Кувър следва в Университета на Южен Илинойс в Карбъндейл, а след това в Индианския университет в Блумингтън, където през 1955 г. получава бакалавърска степен по славистика. След това служи във Военноморския флот на САЩ. Получава магистърска степен по културология в Чикагския университет през 1965 г.

Кувър преподава в различни американски университети, но най-дълго остава в Университета „Браун“. Той е и сред създателите на Организацията за електронна литература (1999).

Творчество[редактиране | edit source]

Първият роман на Кувър е Произходът на обществото на брунистите – в него се разказва за това как единственият оцелял от голяма авария в мина създава религиозен култ. Втората му книга, отново роман, е Корпорация „Универсална бейзболна асоциация“, Дж. Хенри Уо, на позиция – в него Кувър се занимава с човека, избрал си ролята на демиург. Героят Дж. Хенри Уо, срамежлив, самотен счетоводител, създава бейзболно състезание, в което крайният резултат на всеки мач зависи от хвърляния на зар, и си фантазира играчи, които да изиграят тези резултати от хвърлянето на зара в бейзболна игра.

Най-известната творба на Кувър, Публичното изгаряне, има за сюжет делото срещу Юлиус и Етел Розенберг, но представено с похватите на магическия реализъм. Половината от книгата е посветена на невероятните истории за митичния герой Чичо Сам, в които той се бори с не по-малко фантастичния Фантом, представител на международния комунизъм. Главите за чичо Сам се редуват с алтернативните глави, описващи усилията на Ричард Никсън да се ориентира кое е реално и кое измислица сред бъркотията от разкази.

На български текстове от Робърт Кувър са излизали в списанията Съвременник, Lettre Internationale и Ах, Мария, както и в Литературен вестник.

Награди[редактиране | edit source]

  • За първия си роман Произходът на обществото на брунистите печели наградата „Уилям Фокнър“ (1966).[1]

Библиография[редактиране | edit source]

Романи
  • The Origin of the Brunists (Произходът на обществото на брунистите) (1966)
  • The Universal Baseball Association, Inc., J. Henry Waugh, Prop. (Корпорация „Универсална бейзболна асоциация“, Дж. Хенри Уо, на позиция) (1968)
  • The Public Burning (Публичното изгаряне) (1977), завършен през 1975 г.[2]
  • Gerald's Party (Купонът на Джералд) (1986)[3]
  • A Night at the Movies or, You Must Remember This (Нощ в киното или Трябва да си спомниш това) (1987) (тематична антология)
  • Pinocchio in Venice (Пинокио във Венеция) (1991)
  • John's Wife (Жената на Джон) (1996)
  • Ghost Town (Призрачният град) (1998)
  • The Adventures of Lucky Pierre: Director's Cut (Приключенията на Късметлията Пиер: Режисьорска версия) (2002)
  • Noir (Ноар) (2010)[4] [5]
  • The Brunist Day of Wrath (Денят на гнева за брунистите) (под печат, обявена дата на излизане – 10 септември 2013 г., Dzanc Books)
Повести, сборници с разкази, пиеси и фрагменти
  • Pricksongs & Descants (Хашлашки песни и възпеви) (1969) (сборник)[6]
  • A Theological Position (Богословско становище) (1972) (пиеси)
  • A Political Fable (Политическа басня) (1980) (повест)
    • Първоначално отпечатана като разказ под заглавието „The Cat in the Hat for President“ в списание New American Review, 1968.
  • Spanking the Maid (Нашляпването на прислужницата) (1982) (повест)
  • In Bed One Night & Other Brief Encounters (Една нощ в леглото и други кратки срещи) (1983) (сборник)
  • Whatever Happened to Gloomy Gus of the Chicago Bears (Какво се случи на Мрачния от Чикагските мечки) (1987) (повест)
  • Dr. Chen's Amazing Adventure (Вълшебното приключение на д-р Чен) (1991) (повест)
  • Briar Rose (Шипковият цвят) (1996) (повест)
  • The Grand Hotels (of Joseph Cornell) (Грандохотелите (на Джоузеф Корнъл) (2002) (повест)
  • Stepmother (Мащеха) (2004) (повест)
  • A Child Again (Отново дете) (2005) (сборник)[7]
Есеистика
  • The End of Books (Краят на книгите) (1992)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Профил на Робърт Кувър в университета Браун (англ.)
  2. „ръкописът е завършен през 1975 г.“ – The Public Burning в Google Books (англ.)
  3. „Audio Interview with Robert Coover“, интервю на Дон Суейм по повод романа Купонът на Джералд, Wired for Books, January 16, 1986 (англ.)
  4. Christopher Guerin, „Noir: A Novel by Robert Coover“, рец. в PopMatters, 15 April 2010 (англ.)
  5. Jane Sumner, „Book review: 'Noir' by Robert Coover“, рец. в Dallas News, 4 April 2010 (англ.)
  6. Chris Cox, „Pricksongs and Descants by Robert Coover – review“, кратко есе във в. „Guardian“, 15 May 2011 (англ.)
  7. Michael Upchurch, „A Child Again“: Alice, the Pied Piper and Bluebeard play new games“, рец. в Seatle Times, December 16, 2005 (англ.)

Външни препратки[редактиране | edit source]