Робърт Кувър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Робърт Кувър
Robert Coover CaveWriting 1.jpg
Роден 4 февруари 1932 г. (1932-02-04) (82 г.)
Чарлз Сити, Айова, САЩ
Националност Флаг на САЩ САЩ
Активен период 1960 – досега
Жанр разказ, роман, есе
Направление постмодернизъм
Известни творби „Публичното изгаряне“ (1977)


Робърт Кувър в Общомедия

Робърт Кувър (на английски: Robert Lowell Coover, р. 4 февруари 1932) е съвременен американски писател, професор по творческо писане и електронна литература в Университета „Браун“.

Биография[редактиране | edit source]

Робърт Кувър следва в Университета на Южен Илинойс в Карбъндейл, а след това в Индианския университет в Блумингтън, където през 1955 г. получава бакалавърска степен по славистика. След това служи във Военноморския флот на САЩ. Получава магистърска степен по културология в Чикагския университет през 1965 г.

Кувър преподава в различни американски университети, но най-дълго остава в Университета „Браун“. Той е и сред създателите на Организацията за електронна литература (1999).

Творчество[редактиране | edit source]

Първият роман на Кувър е Произходът на обществото на брунистите – в него се разказва за това как единственият оцелял от голяма авария в мина създава религиозен култ. Втората му книга, отново роман, е Корпорация „Универсална бейзболна асоциация“, Дж. Хенри Уо, на позиция – в него Кувър се занимава с човека, избрал си ролята на демиург. Героят Дж. Хенри Уо, срамежлив, самотен счетоводител, създава бейзболно състезание, в което крайният резултат на всеки мач зависи от хвърляния на зар, и си фантазира играчи, които да изиграят тези резултати от хвърлянето на зара в бейзболна игра.

Най-известната творба на Кувър, Публичното изгаряне, има за сюжет делото срещу Юлиус и Етел Розенберг, но представено с похватите на магическия реализъм. Половината от книгата е посветена на невероятните истории за митичния герой Чичо Сам, в които той се бори с не по-малко фантастичния Фантом, представител на международния комунизъм. Главите за чичо Сам се редуват с алтернативните глави, описващи усилията на Ричард Никсън да се ориентира кое е реално и кое измислица сред бъркотията от разкази.

На български текстове от Робърт Кувър са излизали в списанията Съвременник, Lettre Internationale и Ах, Мария, както и в Литературен вестник.

Награди[редактиране | edit source]

  • За първия си роман Произходът на обществото на брунистите печели наградата „Уилям Фокнър“ (1966).[1]

Библиография[редактиране | edit source]

Романи
  • The Origin of the Brunists (Произходът на обществото на брунистите) (1966)
  • The Universal Baseball Association, Inc., J. Henry Waugh, Prop. (Корпорация „Универсална бейзболна асоциация“, Дж. Хенри Уо, на позиция) (1968)
  • The Public Burning (Публичното изгаряне) (1977), завършен през 1975 г.[2]
  • Gerald's Party (Купонът на Джералд) (1986)[3]
  • A Night at the Movies or, You Must Remember This (Нощ в киното или Трябва да си спомниш това) (1987) (тематична антология)
  • Pinocchio in Venice (Пинокио във Венеция) (1991)
  • John's Wife (Жената на Джон) (1996)
  • Ghost Town (Призрачният град) (1998)
  • The Adventures of Lucky Pierre: Director's Cut (Приключенията на Късметлията Пиер: Режисьорска версия) (2002)
  • Noir (Ноар) (2010)[4] [5]
  • The Brunist Day of Wrath (Денят на гнева за брунистите) (под печат, обявена дата на излизане – 10 септември 2013 г., Dzanc Books)
Повести, сборници с разкази, пиеси и фрагменти
  • Pricksongs & Descants (Хашлашки песни и възпеви) (1969) (сборник)[6]
  • A Theological Position (Богословско становище) (1972) (пиеси)
  • A Political Fable (Политическа басня) (1980) (повест)
    • Първоначално отпечатана като разказ под заглавието „The Cat in the Hat for President“ в списание New American Review, 1968.
  • Spanking the Maid (Нашляпването на прислужницата) (1982) (повест)
  • In Bed One Night & Other Brief Encounters (Една нощ в леглото и други кратки срещи) (1983) (сборник)
  • Whatever Happened to Gloomy Gus of the Chicago Bears (Какво се случи на Мрачния от Чикагските мечки) (1987) (повест)
  • Dr. Chen's Amazing Adventure (Вълшебното приключение на д-р Чен) (1991) (повест)
  • Briar Rose (Шипковият цвят) (1996) (повест)
  • The Grand Hotels (of Joseph Cornell) (Грандохотелите (на Джоузеф Корнъл) (2002) (повест)
  • Stepmother (Мащеха) (2004) (повест)
  • A Child Again (Отново дете) (2005) (сборник)[7]
Есеистика
  • The End of Books (Краят на книгите) (1992)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Профил на Робърт Кувър в университета Браун (англ.)
  2. „ръкописът е завършен през 1975 г.“ – The Public Burning в Google Books (англ.)
  3. „Audio Interview with Robert Coover“, интервю на Дон Суейм по повод романа Купонът на Джералд, Wired for Books, January 16, 1986 (англ.)
  4. Christopher Guerin, „Noir: A Novel by Robert Coover“, рец. в PopMatters, 15 April 2010 (англ.)
  5. Jane Sumner, „Book review: 'Noir' by Robert Coover“, рец. в Dallas News, 4 April 2010 (англ.)
  6. Chris Cox, „Pricksongs and Descants by Robert Coover – review“, кратко есе във в. „Guardian“, 15 May 2011 (англ.)
  7. Michael Upchurch, „A Child Again“: Alice, the Pied Piper and Bluebeard play new games“, рец. в Seatle Times, December 16, 2005 (англ.)

Външни препратки[редактиране | edit source]