Света Дева Мария Ангелска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Манастир „Света Дева Мария Ангелска“
Костел Святої Діви Марії Ангельської
Карта Местоположение във Виница
Вид на храмакатолическа църква
Страна Украйна
Населено мястоВиница
РелигияРимокатолическа църква
ЕпархияКаменец-Подолска
Архитектурен стилтоскански барок
СтатутДействащ
Манастир „Света Дева Мария Ангелска“ в Общомедия
Паметна плоча от червен гранит на полски под статуята на Йоан Павел II

Капуцинският манастир „Света Дева Мария Ангелска“ (на украински: Костел Святої Діви Марії Ангельської) е построен във Виница, Украйна през 1746 г., със средства на виницкия староста Людвик Калиновски. Храмът е в необичаен стил на тоскански барок.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 14 септември 1745 г. пристига делегат от луцкия епископ Адам Павловски и полага първия камък на бъдещия манастир и освещава кръста. На 21 септември 1746 г. в града пристигат монаси. Изграждането на манастира е финансирано от виницкия староста Людвик Калиновски,[1] който дарява за тази цел няколко свои имения и спечелените пари от съдебен спор с граф Потоцки.

След третата подялба на Ржеч Посполита, през 1796 г., единадесет манастира, разположени на територията на съвременна Украйна, създават независима капуцинска общност, наречена руска (от думата „Рус“) под закрилата на светците Войчех и Станислав. Състои се от манастирите в Брусилов, Виница, Владимир Волински, Дунаевци, Збриж, Куна, Любешов, Острог, Староконстантинов, Устилуг.

По време на формирането си, общността има 99 монаха. Благодарение на привилегиите, получени от цар Петър I, капуцините провеждат активна дейност. През този период е завършено строителството на новите манастири в Дунаевци, Ходорков, Зриж.

Двете големи въстания на поляците срещу руското управление (през ноември 1830 – 1831 г. и през януари 1863 г.) са решаващи за съдбата на капуцините на територията на централна Украйна и Волин. След първото въстание остават само четири манастира: във Виница, Староконстантинов, Брусилов и Ходорков, които са ликвидирани след второто въстание. Най-дълго просъществува манастирът във Виница. Така Руската капуцинска общност престава да съществува.

Капуцинският манастир е закрит през 1888 г. от царските власти и е превърнат в казарма, но църквата остава действаща като енорийска католическа църква.[2]

Храмът е затворен от съветските власти първо през 1931 г., а след това, след като е отворен по време на Втората световна война, е затворен отново през 1961 г., след смъртта на свещеник М. Високински.

Капуцините се завръщат във Виницкия манастир през 1992 г. Понастоящем той принадлежи на католическата общност на града.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Костёл Святой Девы Марии Ангельской“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​