Свети Георги (Олевени)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.
| „Свети Георги“ „Свети Ѓорѓи“ | |
.jpg) Общ изглед | |
 Местоположение в Битоля | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Олевени |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Преспанско-Пелагонийска |
| Изграждане | XIX век |
| „Свети Георги“ в Общомедия | |
„Свети Георги“ (на македонска литературна норма: „Свети Ѓорѓи“) е възрожденска църква в битолското село Олевени, част от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1][2]
Църквата е гробищна и е най-старият и най-значителният храм на селото. Разположена е на доминантна височина. В архитектурно отношение представлява еднокорабна сграда със седемстранна апсида на източната страна и затворени тремове на юг и запад. В югоизточния ъгъл се извисява камбанария, която долу е четириъгълна, а нагоре през осемстранен барабан, завършва с купол. Главният вход е в средата на южната стена. На запад има нартекс, повдигнат по високо от наоса с няколко стъпала.[1]
Всички стени във вътрешността на храма са изписани със стенописи. Зографски надпис няма, но по стиловите особености става въпрос за Йосиф Мажовски. На иконостаса има два реда икони от различни периоди и автори. По-старите са датирани в 1839 година, като на този период принадлежат и повечето от престолните икони. Царските двери, датирани в 1857 година, и допоясните изображения на апостолите в горния ред икони са дело на друга зографска работилница.[1] Част от иконите в църквата са дело на Йосиф Мажовски и Яков Мажовски.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 42. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
- ↑ Олевени // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-01. Посетен на 31 юли 2018.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 243.
