Свети Димитър (Добровени)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Свети Димитър“
„Свети Димитриј“
Общ изглед
Общ изглед
Карта Местоположение в Новаци
Вид на храмаправославна църква
Страна Северна Македония
Населено мястоДобровени
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияПреспанско-Пелагонийска
Архиерейско наместничествоБитолско
Изграждане1886 година, 1927 година (обновена)
„Свети Димитър“ в Общомедия

„Свети Димитър“ (на македонска литературна норма: „Свети Димитриј“) е възрожденска православна църква, главната църква на село Добровени,[1] част от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Църквата се намира на входа на селото, от дясната страна на пътя, който води от село Бач, на възвишение, което му придава доминантно положение спрямо останалата част на селото.

История и архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Храмът е построен в 1886 година. Тя е напълно разрушена през Първата световна война, след което е възстановена върху старите си основи в 1927 година.[2]

Сградата на църквата е с правоъгълна основа и полукръгла апсида от източната страна. Входът е от южната страна и над него има ниша с фреска, изобразяваща Свети Димитът Солунски.

Дворът на църквата е ограден с каменна ограда и в него се помещават камбанарията, селското гробище и една помощна постройка. Камбанарията е с квадратна основа и се издига над оградата в североизточния ѝ ъгъл. Изградена е от камък и е отворена в горната си част на височината на камбаната. Покрита е с ламаринен покрив.

Сръбско военно гробище[редактиране | редактиране на кода]

До селските гробища в двора на църквата се намира сръбско военно гробище. По време на Първата световна война в село Добровени е разположена военна болница, така че загиналите войници са погребвани на различни места край селото. След края на войната гробовете са преместени на сегашното им място и така е създадено гробището.[2]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Јелена Павловска, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски. Карта на верски објекти во Македонија. Менора - Скопје, Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи, 2011. ISBN 978-608-65143-2-7. с. 12.
  2. а б Добровени // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2021-12-01. Посетен на 31 януари 2024 г.