Свети Димитър (Магарево)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.
| „Свети Димитър“ „Свети Димитар“ | |
 Църквата на гръцка пощенска картичка от началото на XX век | |
 Местоположение в Битоля | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Магарево |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Преспанско-Пелагонийска |
| Архиерейско наместничество | Битолско |
| Изграждане | 1834/20-те г. на XX век |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Димитър“ в Общомедия | |
„Свети Димитър“ (на македонска литературна норма: „Свети Димитар“) е православна църква в битолското влашко село Магарево, Северна Македония, част от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е гробищен храм, разположен в северозападната част на селото. На километър североизточно е манастирската църква „Свети Георги“ от 1871 година.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
„Свети Димитър“ е изградена в 1834 година. По време на Първата световна война в района се водят тежки сражения и църквата е разрушена. Ценният иконостас е демонтиран от български войници. По-късно той е открит и пренесен в храма „Света Богородица“ в Битоля заедно с този от „Успение Богородично“ в Търново. След войната църквата е възстановена.[1]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е голяма красива кръстовидна каменна базилика със сложна архитектура.[2] В много отношения прилича на „Свети Димитър“ в Битоля. Във вътрешността на църквата няма запазени следи от стенописи. Иконостасът с два реда икони е нов, а от старите икони са запазени само няколко повредени екземпляра.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Цркви и манастири во Националниот парк Пелистер // Bitola Tourist Info. Посетен на 11 юни 2017.
- ↑ Магарево // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-30. Посетен на 30 юли 2018.
- ↑ Св. Димитриј – село Магарево // Bitola.info. Посетен на 8 януари 2020 г.
