Свидетелство за арийски произход

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Малко свидетелство за арийски произход (на немски: Ahnenpass) или "арийски паспорт", доказващ арийски произход

Свидетелството за арийски произход (на немски: Ariernachweis) е удостоверение по времето на Третия Райх, което документално доказва принадлежност към арийската раса.

Този документ е институционализиран от месец април 1933 г. и засяга постъпващите на работата като служители, преподаватели и учени в държавните институции и германските университети. Ограничителната мярка касае най-вече евреите и само формално циганите, понеже последните почти не участват в обществения живот. Лишаването от граждански права на евреите за заемането на държавни, университетски и научни служби през 1935 г. води до излизането на редица видни евреи извън границите на Райха (като Алберт Айнщайн и т.н.).

Информацията за арийски произход се събира опосредствено от съсловните професионални сдружения. Членството в тях е задължително за започването на определена работа или упражняването на някои професии, включително за заемането на държавни, общински и научни длъжности по времето на националсоциализма.

Хронология[редактиране | edit source]

Програмата за управление на НСДАП в една от 25-те си точки, която е наследена още от времето на Германската работническа партия, предвижда недопускане на германско поданство и гражданство за евреите.

На 7 април 1933 г. е въведен параграф 3 (т.нар. арийски параграф) в германския «Закон за възстановяване на чиновничество» (Gesetz Zur Wiederherstellung Des Berufsbeamtentums), който предвижда влизането в сила на изискването за арийски произход в германското право от 11 април 1933 г. За първи път се дава легална дефиниция за «неариец»:

За неариец се счита онзи, който произхожда от неарийски, и особено еврейски родители или прародители (баби и дядовци). Достатъчно е лицето да има поне един родител или прародител (баба или дядо) неариец. Това се предполага, ако един от родителите или прародител (баба или дядо) принадлежи към еврейската религия (юдаизъм)

[1]

Понеже германското право не съдържа дефиниция на понятието за "раса", за определянето като евреи на лицата, законът въвежда критерия еврейска религия (юдаизъм). По логиката за изключване на противното, за "ариец" се счита всеки, който може да докаже, че произхожда от арийска кръв, т.е. че няма сред възходящите си роднини до втора степен (баби и дядовци) евреи - лица изповядващи юдаизъм. Произходът на прадядовците и прабабите законът не взема в предвид, т.е. не третира. Това законодателно положение в германското право води след себе си до редица казуси, създавайки понякога абсурдни противоречия в правоприлагането, като се създава благоприятна възможност законът да бъде тълкуван и прилаган превратно. Тълкувателно т.нар. арийски параграф ограничава някои граждански права на евреите в Третия Райх.

Малко свидетелство[редактиране | edit source]

Голямо свидетелство за арийски произход (на немски: Ahnentafel), доказващо чистота на кръвта 5 поколения назад

Покриването на законовото изискване води до придобиването на т.нар. "Малък сертификат" или свидетелство, удостоверяващо изпълнението на законовите изисквания за арийски произход. Необходимите доказателства са минимум 7 кръщелни свидетелства плюс 3 брачни свидетелства, които се издават на заинтересованите от пасторите, лицата по гражданското състояние и архиварите.

От 1934 г. броят на лицата, които трябва да притежават т.нар. "Малък сертификат" като изискване за заемането на служба обхваща всички служители и работници в Райха и общините, лекари, адвокати и студенти във висшите училища.

Голямо свидетелство[редактиране | edit source]

За членство във НСДАП и СС е необходимо доказването на арийски произход на родствениците на кандидата назад във времето до 1800 г. Във Вафен-СС на доброволни начала освен определени физически критерии и възраст между 25-35 години, се изисква знанието на кандидата за произхода му до пето поколение по пряка линия (в офицерския корпус - до 1750 г., а за другия личен състав - до 1800 г.). По-късно обаче това изискване остава в сила само за административния апарат на СС (на немски: Allgemeine SS). По време на Втората световна война, когато СС създава многобройни доброволчески национални Вафен-СС единици (включително и български), критерия на практика не се прилага за личния състав (не и за административния), поради намаляващия брой военнослужещи годни да служат във Вермахта и всички постъпващи във Вафен-СС придобиват германско гражданство по право, т.е. с постъпването и зачисляването им в тази бойни части.

Източници ((de))[редактиране | edit source]

  1. Erste Verordnung zur Durchführung des Gesetzes zur Wiederherstellung des Berufsbeamtentums (11.04.1933)

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература ((de))[редактиране | edit source]

  • Hans Mühlbacher: Zwischen Technik und Musik. Ohne «Ariernachweis» in der Raketenforschung des Dritten Reiches, Edition Atelier, 2003, ISBN 3853080901.
  • Günther Selb: Ohne Ariernachweis durch das Dritte Reich. Ein autobiographisches Fragment von 1932 bis 1945, Haag + Herchen, 1998, ISBN 3861374153.