Св. св. Константин и Елена (Суровичево)
| „Св. св. Константин и Елена“ Αγίων Κωνσταντίνου και Ελένης | |
 Общ изглед на новата църквата | |
 Местоположение в Суровичево | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Суровичево |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Леринска, Преспанска и Еордейска |
„Св. св. Константин и Елена“ (на гръцки: Ιερός ναός Αγίων Κωνσταντίνου και Ελένης) е православна църква в леринското градче Суровичево (Аминдео), Гърция, част от Леринската, Преспанска и Еордейска епархия на Вселенската патриаршия. Църквата е бивш храм на Българската екзархия.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е построена от Суровичевската българска община и е екзархийска. В 1972 година, в похода си срещу българското наследство в епархията, леринският митрополит Августин Кандиотис решава да разруши и тази българска църква, като за целта са използвани танкове.[1][2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Η ζωή του «χομεϊνί» Αυγουστίνου Καντιώτη // False Faith, 26 Απριλίου 2009. Посетен на 22 юли 2020 г. Με εντολή του Αυγουστίνου κατεδαφίζεται ο «σλαβικού ρυθμού» ναός των αγίων Κωνσταντίνου και Ελένης στο Αμύνταιο. Ακολουθούν δεκάδες ακόμα εκκλησίες και ξωκλήσια σε χωριά της περιοχής. (на гръцки)
- ↑ Andreou, A. and K. Kasvikis. The Difficult Past of a Town: The Resonant Silences and Suppressed Memories of Florina's Cultural Heritage // MuseumEdu (6). Autumn 2018. p. 154 – 155. The presence and activity of Augoustinos Kantiotis (secularly Andreas Kantiotis) in western Macedonia was decisive for the ideological management of Florina’s difficult past. He initially became engaged as a preacher (1942 – 1947) and later on, from 1967, as the Bishop of Florina, appointed with honour by the Holy Synod of the Greek Orthodox Church during the period of dictatorship in the country (1967 – 74). Kantiotis contributed remarkably to the process of hellenization and the purging of every cultural element that was deemed by him to be harmful. Thes eoffensive elements could be summarized as being anything considered antithetical to the doctrine of a Greece of Greek Christians. The violence he addressed to anything considered non-Hellenic was multifaceted. Apart from verbal vitriol, excommunications and constant curses, the wanton demolition of monuments and their replacement by new ones functioned as symbolic violence against the inhabitants of the area... Under the pretext, that they were public safety hazards, several churches in the wider area were torn down, the Cathedral of Florina included. In many cases the threat was so immense that they were forced to use tanks to demolish the buildings, as happened in the case of the St. Konstantinos and Helen’s Church in Amyntaion, another town in the Florina district. (на английски)
Тази статия, свързана с Егейска Македония, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.