Северен Саскачеван

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Норт Саскачеван
North Saskatchewan River Valley from Highlands Edmonton Alberta Canada 01A.jpg
Река Норт Саскачеван при град Едмънтън
Дължина 1 287 km
Разположение Канада (провинции Албърта и Саскачеван)
Извира от ледник Саскачеван, Скалисти планини, национален парк "Банф"
Образувана от
52°09′22″ с. ш. 117°10′54″ з. д. / 52.156111° с. ш. 117.181667° з. д.
Надм. в-на на извора 2 080 m
Влива се в лява съставяща на река Саскачеван, от системата на река Нелсън
53°14′08″ с. ш. 105°04′58″ з. д. / 53.235556° с. ш. 105.082778° з. д.
Ширина на устието 120 m
Надм. в-на на устието 378 m
Водосборен басейн 122 800 km2 (36,6 % от водосборния басейн на река Саскачеван)
Среден отток при град Принс Албърт 238 m3/s
Saskatchewanrivermap.png
Карта на водосборния басейн на река Саскачеван, на която е видна лявата съставяща я река Норт Саскачеван
Норт Саскачеван в Общомедия
Карта на водосборния басейн и по-големите притоци на река Норт Саскачеван

Норт Саскачеван (Северен Саскачеван) (на английски North Saskatchewan River) е река в Канада, провинции Албърта и Саскачеван, лява съставяща на река Саскачеван, от системата на река Нелсън. Дължината ѝ от 1 287 км[1] ѝ отрежда 11-то място в Канада.

Географска характеристика[редактиране | edit source]

Извор, течение, устие[редактиране | edit source]

Река Норт Саскачеван извира от ледника Саскачеван в Скалистите планини, в националния парк "Банф" на 2 080 м н.в. и първоначално тече на югоизток. На кръстовището на шосета с №№ 93 и 11 реката завива на североизток, а след 10 км на изток и тече в тази посока около 30 км. След това завива на север и минава през езерото Ейбрахам (1 318 м н.в.), което е преградено и презърнато в язовир.

След изтичането си от язовира Норт Саскачеван завива на изток, излиза от планините и достига до град Роки Маунтън Хаус, където рязко завива на север. Тук тя приема десния си приток река Клируотър и следващите около 100 км тече на север, приема отляво притока си Брейжо и постепенно завива на североизток.

Преминава покрай градовете Дрейтън Вали и Девън и достига до град Едмънтън, най-големия град по течението ѝ, втори по големина и административен център на провинция Албърта. След това реката постепенно завива на изток, след това на югоизток и на 110° з.д. напуска провинция Албърта и навлиза в провинция Саскачеван. В този участък най-голям град по течението ѝ е Форт Саскачеван, а отдясно в нея се влива река Вермильон.

В провинция Саскачеван река Норт Саскачеван запазва югоизточното си направление и при град Норт Батълфорд приема отдясно най-големия си приток река Батъл Ривър. По нататък реката продължава отново в югоизточна посока, приема отдясно река Игъл Крийк, завива на изток, а при градчето Ландман — на североизток. В тази посока тече до град Принс Албърт, където завива на изток, приема отляво последния си голям приток река Стърджън и след около 40 км се съединява с река Саут Саскачеван, като образува река Саскачеван.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | edit source]

Площта на водосборния басейн на реката е 122 800 km2[1], който представлява 36,6% от водосборния басейн на река Саскачеван.

Водосборният басейн на Норт Саскачеван граничи с други 4 водосборни басейна:

на северозапад — с водосборния басейн на река Атабаска, от системата на река Маккензи;
на запад — малка граница с водосборния басейн на река Колумбия, вливаща се в Тихия океан;
на юг — с водосборния басейн на река Саут Саскачеван, от системата на река Нелсън;
на североизток — с водосборния басейн на река Чърчил, вливаща се в Хъдсъновия залив;

По големи притоци на река Норт Саскачеван:

Нигел Крийк (десен)
Хаус (десен)
Мистая (десен)
Сифлур (десен)
Клайн (ляв)
Бигхорн (ляв)
Рам (десен)
Клируотър (десен)
Брейджо (ляв)
Уайтмъд Крийк (десен)
Стърджън І (ляв)
Вермильон (десен)
Батъл Ривър (десен)
Игъл Крийк (десен)
Стърджън ІІ (ляв)

Хидроложки показатели[редактиране | edit source]

Многогодишният среден дебит при град Принс Албърт на Норт Саскачеван е 238 m3/s[1]. Максималният отток на реката е през юни-юли — 5 660 m3/s, а минималния през февруари-март — 19 m3/s. Дъждовно-снегово подхранване. От края на ноември до средата на април реката замръзва.

Селища[редактиране | edit source]

По-големите селища по течението на реката са:

Провинция Албърта:

  • Роки Маунтън Хаус (6 933 жители)
  • Дрейтън Вали (7 049 жители)
  • Девън (6 510 жители)
  • Едмънтън (812 201 жители, най-голям град по течението на реката, административен център на провинция Албърта)
  • Форт Саскачеван (19 051 жители)

Провинция Саскачеван:

  • Норт Батълфорд (13 190 жители)
  • Ландман (1 120 жители)
  • Принс Албърт (35 129 жители)

Откриване и изследване на реката[редактиране | edit source]

Горното течение на река Норт Саскачеван е открито през 1754-1755 г. от английският търговски агент Антъни Хендей, служител на компанията "Хъдсън Бей", занимаваща се с търговия на ценни животински кожи[2].

През 1776 г. търговски агенти на компанията основават първото търговско селище (фактория) в долното течение на реката[2].

През 1790-1792 г. геодезистът на компанията Филип Търнър нанася на своята карта на Канада реката по сведения събрани от местните индианци[2].

В периода от 1792 до 1820 г. следващият геодезист на компанията Питър Фидлър извършва първото топографско заснемане и картиране на цялото течение на Норт Саскачеван[2].

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в http://atlas.nrcan.gc.ca/site/english/learningresources/facts/rivers.html
  2. а б в г Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 195-196, 273, 277, 278. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „North Saskatchewan River“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.