Синдром на професионалното изчерпване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Синдром на професионалното изчерпване
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 Z73.0

Синдром на професионалното изчерпване (на английски: burnout ['бърн,аут]) е понятие, използвано в статията "Прегарянето: Високата цена на високите постижения" на американския психиатър Хърбърт Фройденбергер през 1974 г., който забелязал този синдром сред своите колеги. Характеризира се със специфични симптоми и стадии на развитие.

Основният аспект на този синдром е повишеното чувство за интелектуално, емоционално и физиологично изтощение. Без да има строга дефиниция, се разглежда като професионален феномен, който влияе върху всички аспекти на личността - физиологични, емоционални, поведенчески, включително проява на суицидни настроения, инсулт, инфаркт, колит, язва, гастрит, затлъстяване, мигрена, астма, стерилитет. В последните години изследванията обхващат все по-широк кръг от професии - полицаи, учители, журналисти, лекари, научни работници и др. По данни от проучване на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари 70% от лекарите в България страдат от този синдром [1].

Като противодействие на това професионално заболяване се препоръчва развиване на интереси извън работното място - нещо, което се върши с удоволствие. През 1982 г. американският психолог Кристина Маслах (Christina Maslach) заедно с колежката си Сюзън Джаксън (Susan E. Jackson) разработват научен метод за изучаване на синдрома на професионалното изчерпване, благодарение на който създават първия тест, оценяващ нивото на бърнаута "Maslach Burnout Inventory" (MBI). Развитието на синдрома e пропорционално на несъответствието между личност и професия. Кристина Маслах определя шест основни области на несъответствие:

  1. Изисквания към работещия и неговите реални възможности
  2. Стремеж към независимост в работата и степента на приложен контрол
  3. Вложени усилия в работата и недооценка на приносите
  4. Отсъствие на позитивни взаимоотношения с работния колектив
  5. Отсъствие на справедливи взаимоотношения в работата
  6. Етични принципи на личността и изискванията на работата

Докторът по психология Арч Харт констатира определени различия между стреса и синдрома на професионалното изчерпване простиращи се в границите между физическата хиперактивност и емоционалното изчерпване [2].

Източници[редактиране | edit source]

  1. [1]
  2. [2]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.