Слънчев загар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Видим слънчев загар – кожата е потъмняла там, където не е била покрита.

Слънчев загар или слънчев тен се нарича процесът, чрез който цветът на кожата потъмнява или добива загар. Това се случва най-често в резултат от излагане на ултравиолетовите лъчи от Слънцето или на лампите на солариум. Някои хора използват химични продукти, които придават ефекта на загар, без да включват излагането на ултравиолетови лъчи.

В днешно време, младите жени в Западния свят често целят получаването на загар на кожата. Въпреки това, тенът невинаги е бил модерен. Всъщност, до 1920-те години загорялата кожа се е свързвала с низшите обществени прослойки, тъй като те са работели на полето и са били постоянно изложени на слънчева светлина. Тогава жените са полагали големи усилия, за да запазят кожата си светла.[1] Модата на тена се поражда през 1920-те години във Франция покрай Коко Шанел и Джозефин Бейкър.[2][3][4]

Влияние върху кожата[редактиране | редактиране на кода]

Умереното излагане на слънчева светлина допринася за производството на меланин и витамин D в човешкото тяло, но прекомерното излагане на ултравиолетови лъчи има вредно влияние върху здравето, предизвиквайки слънчеви изгаряния, увеличавайки риска от рак на кожата[5] и ускорявайки стареенето на кожата. Някои хора хващат загар или изгарят по-лесно, отколкото други. Това може да се дължи на различните видове кожа или естествения цвят на кожата.

Механизъм[редактиране | редактиране на кода]

Меланинът е естествен пигмент, произвеждан от клетки, наричани меланоцити. Меланоцитите произвеждат два вида меланин: феомеланин (червен) и еумеланин (тъмнокафяв). Меланинът защитава тялото от поглъщане на прекомерно количество ултравиолетови лъчи. Прекаленото ултравиолетово облъчване предизвиква слънчево изгаряне, както и преки щети по ДНК на кожата. Тялото отговаря като започва да поправя щетите и защитава кожата, като произвежда повече меланин в кожните клетки. Това води до потъмняване на кожата. Процесът на загар може да се задейства както от естествена слънчева светлина, така и от изкуствено ултравиолетово лъчение.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Singer, Merrill. Killer Commodities: Public Health and the Corporate Production of Harm. AltaMira Press, 28 юли 2008. ISBN 978-0-7591-0979-7. с. 151. Посетен на 11 септември 2009.
  2. Hanson, Peter G. About Face // The Effects of Aging, Health and Stress on Your Face. FaceMaster, 22 юни 2009. Архивиран от оригинала на 2012-04-23. Посетен на 2020-04-07.
  3. Sun and Clouds: The Sun in History // Magic Bullets – Chemistry vs. Cancer. The Chemical Heritage Foundation, 2001. Архивиран от оригинала на 2010-06-20. Посетен на 2020-04-07.
  4. Koskoff, Sharon. Art Deco of the Palm Beaches. Arcadia Publishing, 28 май 2007. ISBN 978-0-7385-4415-1. с. 2. Посетен на 11 септември 2009.
  5. Ultraviolet (UV) Radiation // Архивиран от оригинала на 2015-09-06. Посетен на 27 август 2015.