Церусит: Разлика между версии
Създадена чрез превод на страницата „Cerussite“ |
(Няма разлика)
|
Версия от 21:41, 3 октомври 2023
| Церусит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Категория | карбонатни минерали |
| Формула (повтаряща се единица) | PbCO₃ |
| Класификация на Щрунц | 5.AB.15 |
| Класификация на Дана | 14.1.3.4 |
| Характеристики | |
| Цвят на чертата | бяло |
| Церусит в Общомедия | |
Церуситът (известен също като оловен карбонат или бяла оловна руда) е минерал, състоящ се от оловен карбонат (PbCO3) и е важна оловна руда. Името му произлиза от латинското cerussa, оловно бяло.
Церуситът кристализира в орторомбичната кристална система и е изоморфен на арагонита. Подобно на арагонита, той много често е двоен, като съставните кристали са с псевдо-шестоъгълна форма. Три кристала обикновено са сдвоени заедно на две страни на призмата, създавайки шестлъчеви звездовидни групи, като отделните кристали се пресичат под ъгли от близо 60°. Кристалите се срещат често и обикновено имат много ярки и гладки повърхности.
Церуситът също се среща в компактни гранулирани маси, а понякога и във влакнести форми. Минералът обикновено е безцветен или бял, понякога сив или зеленикав оттенък и варира от прозрачен до полупрозрачен с непреклонен блясък. Той е много крехък. Има твърдост по Моос от 3 до 3,75 и специфично тегло 6,5.
Разновидност, съдържаща 7% цинков карбонат, заместващ оловния карбонат, е известна като иглесиазит от Иглесиас в Сардиния, където има находище.[1]
Церуситът може лесно да бъде разпознат по характерното си сдвояване, в съчетание с адамантиновия блясък и високото специфично тегло. Разтваря се с ефервесценция в разредена азотна киселина.[1]
Фино кристализирани образци са получени от мината Фридрихсеген в Ланщайн, Рейнланд-Пфалц, Йохангеоргенщат в Саксония, Щрибро в Чешката република, Фениксвил в Пенсилвания, Броукън Хил в Нов Южен Уелс и няколко други местности.[1] Церуситът често се среща в значителни количества и има съдържание на олово до 77,5%.[2]
Оловният (II) карбонат е практически неразтворим в неутрална вода (продукт на разтворимост [Pb2+][CO32−] ≈ 1,5×10−13 при 25 °C), но ще се разтвори в разредени киселини.
Търговска употреба
„Бялото олово“ е ключовата съставка на (вече спрени от употреба) оловни бои. Поглъщането на стърготини от боя на оловна основа е най-честата причина за отравяне с олово при деца.[3][4][5]
Както „бялото олово“ , така и оловният ацетат са използвани в козметиката през цялата човешка история, въпреки че тази практика е преустановена в западните страни.[6]
Галерия
Вижте също
- Венецианска церуса – козметика на базата на церусит, за която се смята, че е носена от кралица Елизабет I от Англия
Източници
- This article incorporates text from a publication now in the public domain: .mw-parser-output cite.citation{font-style:inherit;word-wrap:break-word}.mw-parser-output .citation q{quotes:"\"""\"""'""'"}.mw-parser-output .citation:target{background-color:rgba(0,127,255,0.133)}.mw-parser-output .id-lock-free a,.mw-parser-output .citation .cs1-lock-free a{background:url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/65/Lock-green.svg")right 0.1em center/9px no-repeat}.mw-parser-output .id-lock-limited a,.mw-parser-output .id-lock-registration a,.mw-parser-output .citation .cs1-lock-limited a,.mw-parser-output .citation .cs1-lock-registration a{background:url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/d6/Lock-gray-alt-2.svg")right 0.1em center/9px no-repeat}.mw-parser-output .id-lock-subscription a,.mw-parser-output .citation .cs1-lock-subscription a{background:url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/aa/Lock-red-alt-2.svg")right 0.1em center/9px no-repeat}.mw-parser-output .cs1-ws-icon a{background:url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/4c/Wikisource-logo.svg")right 0.1em center/12px no-repeat}.mw-parser-output .cs1-code{color:inherit;background:inherit;border:none;padding:inherit}.mw-parser-output .cs1-hidden-error{display:none;color:#d33}.mw-parser-output .cs1-visible-error{color:#d33}.mw-parser-output .cs1-maint{display:none;color:#3a3;margin-left:0.3em}.mw-parser-output .cs1-format{font-size:95%}.mw-parser-output .cs1-kern-left{padding-left:0.2em}.mw-parser-output .cs1-kern-right{padding-right:0.2em}.mw-parser-output .citation .mw-selflink{font-weight:inherit}Spencer, Leonard James (1911). "Cerussite". In Chisholm, Hugh (ed.). Encyclopædia Britannica. Vol. 5 (11th ed.). Cambridge University Press. p. 762.
- ↑ а б в Spencer 1911.
- ↑ Mineral Information Service // California Division of Mines. с. 2. Посетен на 4 June 2016.
- ↑ Lead Poisoning in Children
- ↑ California Poison Control System: Lead Poisoning
- ↑ Ellis, M. R. и др. Lightening the lead load in children // Am Fam Physician 62 (3). August 2000. с. 545-54, 559-60.
- ↑ Gunn, Fenja. (1973). The Artificial Face: A History of Cosmetics. — as cited in Leisure Activities of an 18th Century Lady and Reading Our Lips: The History of Lipstick Regulation in Western Seats of Power Архив на оригинала от 2006-09-05 в Wayback Machine.