Ахмедхан Абу-Бакар: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
стилистични подобрения
Премахната редакция 12205278 на Carbonaro. (б.)
Етикет: Отменени
Ред 25: Ред 25:
Ахмедхан Абакаров е роден на 12 декември 1931 г. в аула Кубачи, Дахадаевски окръг, Дагестанска АССР, РСФСР, СССР. Завършва през 1956 г. [[Литературен институт „Максим Горки“|Литературния институт „Максим Горки“]] и след това курсове по сценаристика в Главкинематографията на СССР в Москва.<ref name="goodreads1"></ref><ref name="goodreads2"></ref><ref name="coollib"></ref><ref name="kinoteatr"></ref><ref name="publ"></ref><ref name="lib05"></ref>
Ахмедхан Абакаров е роден на 12 декември 1931 г. в аула Кубачи, Дахадаевски окръг, Дагестанска АССР, РСФСР, СССР. Завършва през 1956 г. [[Литературен институт „Максим Горки“|Литературния институт „Максим Горки“]] и след това курсове по сценаристика в Главкинематографията на СССР в Москва.<ref name="goodreads1"></ref><ref name="goodreads2"></ref><ref name="coollib"></ref><ref name="kinoteatr"></ref><ref name="publ"></ref><ref name="lib05"></ref>


След дипломирането си работи като служител в редакцията на републиканския вестник „Ленинское знамя“, като редактор на даргинското издание на алманаха „Дружба“, като изпълнителен секретар на борда на Съюза на писателите на Дагестан и като редактор на републиканския вестник „Ленинское знамя“.<ref name="goodreads1"></ref><ref name="goodreads2"></ref><ref name="coollib"></ref><ref name="kinoteatr"></ref><ref name="publ"></ref><ref name="lib05"></ref>
След дипломирането си работи като служител в редакцията на републиканския вестник „Ленинское знамя“, като редактор на даргинското издание на алманаха „Дружба“, както и като изпълнителен секретар на борда на Съюза на писателите на Дагестан, и като редактор на републиканския вестник „Ленинское знамя“.<ref name="goodreads1"></ref><ref name="goodreads2"></ref><ref name="coollib"></ref><ref name="kinoteatr"></ref><ref name="publ"></ref><ref name="lib05"></ref>


Прави поетичния си дебют със стихотворението „Горчива легенда“ през 1954 г. в стихосбирката „Зарево“. Става известен като автор на разкази и пиеси от живота на съвременен Дагестан. Основна тема в неговото творчество е животът на хората от планината, показан чрез любопитни съдби и непринуден хумор. В повестите му „Даргински момичета“ (1958), „Огърлица за моята Семиназ“ (1965) и „Снежни хора“ (1966) са поставени важни проблеми: миграцията, откъсването от корена, промените в съвременното дагеетанско село.<ref name="goodreads1"></ref><ref name="goodreads2"></ref><ref name="coollib"></ref><ref name="kinoteatr"></ref><ref name="publ"></ref><ref name="lib05"></ref>
Прави поетичния си дебют със стихотворението „Горчива легенда“ през 1954 г. в стихосбирката „Зарево“. Става известен като автор на разкази и пиеси от живота на съвременен Дагестан. Основна тема в неговото творчество е животът на хората от планината, показан чрез любопитни съдби и непринуден хумор. В повестите му „Даргински момичета“ (1958), „Огърлица за моята Семиназ“ (1965) и „Снежни хора“ (1966) са поставени важни проблеми: миграцията, откъсването от корена, промените в съвременното дагестанско село.<ref name="goodreads1"></ref><ref name="goodreads2"></ref><ref name="coollib"></ref><ref name="kinoteatr"></ref><ref name="publ"></ref><ref name="lib05"></ref>


Романът му „Пора красных яблок“ (Време е за червени ябълки) е издаден през 1972 г. В центъра на романа е семейството на учител по даргински език, борещ се за утвърждаване на културни придобивки в своето село. През 1981 г. романът е екранизиран в едноименния филм.<ref name="goodreads1"></ref><ref name="goodreads2"></ref><ref name="coollib"></ref><ref name="kinoteatr"></ref><ref name="publ"></ref><ref name="lib05"></ref>
Романът му „Пора красных яблок“ (Време е за червени ябълки) е издаден през 1972 г. В центъра на романа е семейството на учител по даргински език, борещ се за утвърждаване на културни придобивки в своето село. През 1981 г. романът е екранизиран в едноименния филм.<ref name="goodreads1"></ref><ref name="goodreads2"></ref><ref name="coollib"></ref><ref name="kinoteatr"></ref><ref name="publ"></ref><ref name="lib05"></ref>


Пише и произведения за деца: книгата с разкази „Дядо Хабибула от долината на градините“ (1966), и пиеси – „Нур-Един – златни ръце“ (1964).<ref name="kinoteatr"></ref><ref name="publ"></ref><ref name="lib05"></ref>
Пише и произведения за деца: книгата с разкази „Дядо Хабибула от долината на градините“ (1966), и пиеси – „Нур-Един - златни ръце“ (1964).<ref name="kinoteatr"></ref><ref name="publ"></ref><ref name="lib05"></ref>


Автор е на сценарии, по които са направени художествените филми: „[[Облаците напускат небето]]“, „Адам и Хева“, „Ожерелье для моей любимой”, „Гепард“, „Снежная свадьба”, „Есть паметник – песня”, „Загадка кубачинского браслета“, „Чегери“, и документалният филм „Искусство, рожденное в горах“.<ref name="goodreads1"></ref><ref name="goodreads2"></ref><ref name="coollib"></ref><ref name="kinoteatr"></ref><ref name="publ"></ref><ref name="lib05"></ref>
Автор е на сценарии, по които са направени художествените филми: „[[Облаците напускат небето]]“, „Адам и Хева“, „Ожерелье для моей любимой”, „Гепард“, „Снежная свадьба”, „Есть паметник – песня”, „Загадка кубачинского браслета“, „Чегери“, и документалния филм „Искусство, рожденное в горах“.<ref name="goodreads1"></ref><ref name="goodreads2"></ref><ref name="coollib"></ref><ref name="kinoteatr"></ref><ref name="publ"></ref><ref name="lib05"></ref>


Ахмедхан Абакаров е член на Съюза на писателите на СССР от 1957 г., член на Съюза на кинематографистите на СССР от 1978 г. и член на Съюза на журналистите на СССР от 1980 г.<ref name="goodreads1"></ref><ref name="goodreads2"></ref><ref name="coollib"></ref><ref name="kinoteatr"></ref><ref name="publ"></ref><ref name="lib05"></ref>
Ахмедхан Абакаров е член на Съюза на писателите на СССР от 1957 г., член на Съюза на кинематографистите на СССР от 1978 г. и член на Съюза на журналистите на СССР от 1980 г.<ref name="goodreads1"></ref><ref name="goodreads2"></ref><ref name="coollib"></ref><ref name="kinoteatr"></ref><ref name="publ"></ref><ref name="lib05"></ref>
Ред 70: Ред 70:


=== Детска литература ===
=== Детска литература ===
* Дедушка Хабибула из Долины садов (1966) – сборник
* Дедушка Хабибула из Долины садов (1966) - сборник
* Сказка о Долине садов, о дедушке Хабибулле и его глиняных куклах (1974)
* Сказка о Долине садов, о дедушке Хабибулле и его глиняных куклах (1974)


Версия от 14:34, 17 април 2024

Ахмедхан Абакаров
ПсевдонимАхмедхан Абу-Бакар
Роден12 декември 1931 г.
Починал23 октомври 1991 г. (59 г.)
Махачкала, Дагестанска АССР, РСФСР, СССР
Професияписател, поет, драматург, сценарист, журналист
Националност СССР
Активен период1949 – 1991
Жанрдрама, исторически роман, детска литература, лирика
Направлениесоциалистически реализъм
НаградиОрден Червено знаме на труда, СССР Орден „Дружба между народите“ Орден на честта, СССР

Ахмедхан Абакарович Абакаров е даргински съветски журналист публицист, драматург, сценарист и писател на произведения в жанра драма, исторически роман и детска литература. Удостоен е със званието на Народен писател на Дагестанската АССР през 1969 г. Пише на даргински език под псевдонима Ахмедхан Абу-Бакар.[1][2][3][4][5][6]

Биография и творчество

Ахмедхан Абакаров е роден на 12 декември 1931 г. в аула Кубачи, Дахадаевски окръг, Дагестанска АССР, РСФСР, СССР. Завършва през 1956 г. Литературния институт „Максим Горки“ и след това курсове по сценаристика в Главкинематографията на СССР в Москва.[1][2][3][4][5][6]

След дипломирането си работи като служител в редакцията на републиканския вестник „Ленинское знамя“, като редактор на даргинското издание на алманаха „Дружба“, както и като изпълнителен секретар на борда на Съюза на писателите на Дагестан, и като редактор на републиканския вестник „Ленинское знамя“.[1][2][3][4][5][6]

Прави поетичния си дебют със стихотворението „Горчива легенда“ през 1954 г. в стихосбирката „Зарево“. Става известен като автор на разкази и пиеси от живота на съвременен Дагестан. Основна тема в неговото творчество е животът на хората от планината, показан чрез любопитни съдби и непринуден хумор. В повестите му „Даргински момичета“ (1958), „Огърлица за моята Семиназ“ (1965) и „Снежни хора“ (1966) са поставени важни проблеми: миграцията, откъсването от корена, промените в съвременното дагестанско село.[1][2][3][4][5][6]

Романът му „Пора красных яблок“ (Време е за червени ябълки) е издаден през 1972 г. В центъра на романа е семейството на учител по даргински език, борещ се за утвърждаване на културни придобивки в своето село. През 1981 г. романът е екранизиран в едноименния филм.[1][2][3][4][5][6]

Пише и произведения за деца: книгата с разкази „Дядо Хабибула от долината на градините“ (1966), и пиеси – „Нур-Един - златни ръце“ (1964).[4][5][6]

Автор е на сценарии, по които са направени художествените филми: „Облаците напускат небето“, „Адам и Хева“, „Ожерелье для моей любимой”, „Гепард“, „Снежная свадьба”, „Есть паметник – песня”, „Загадка кубачинского браслета“, „Чегери“, и документалния филм „Искусство, рожденное в горах“.[1][2][3][4][5][6]

Ахмедхан Абакаров е член на Съюза на писателите на СССР от 1957 г., член на Съюза на кинематографистите на СССР от 1978 г. и член на Съюза на журналистите на СССР от 1980 г.[1][2][3][4][5][6]

Ахмедхан Абакаров умира на 23 октомври 1991 г. в Махачкала, Дагестанска АССР, РСФСР.

Произведения

Самостоятелни романи

Повести

  • Темир-Булат (1957)
  • Памятник у дороги (1958)
  • Даргинские девушки (1958)
  • Чегери (1963)
  • Медовые скалы (1964)
  • Ожерелье для моей Серминаз (1965)
    Огърлица : Повести, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1978), прев. Иван Троянски, включва повестите „Огърлица за моята Семиназ“ и „Снежни хора“
  • Снежные люди (1966)
    Снежни хора, изд.: „Народна култура“, София (1971), прев. Стефан Стоянов
  • Исповедь на рассвете (1969)
  • Браслет с камнями (1970)
  • Тайна рукописного корана (1971)
  • Белый сайгак (1973)
  • Солнце в Гнезде орла (1975)
  • Девушка из крепости (1975)
  • В ту ночь, готовясь умирать… (1976)
  • Уроки русского… (1981)
  • Два месяца до звонка (1981)
  • Опасная тропа (1983)
  • Мама, зажги солнце (1983)
  • Паганини из Харбука (1986)

Пиеси

  • Люди в бурках (1959)
  • Нур-Эддин — золотые руки (1964)

Детска литература

  • Дедушка Хабибула из Долины садов (1966) - сборник
  • Сказка о Долине садов, о дедушке Хабибулле и его глиняных куклах (1974)

Поезия

  • Зарево (1954) – сборник, поема „Горькое сказание”
  • Любви бирюзовый цвет (1982) – сборник

Екранизации

частично представяне

Източници

  1. ↑ а б в г д е ж з ((ru)) Биография и библиография в Goodreads
  2. ↑ а б в г д е ж з ((en)) Биография и библиография в Goodreads
  3. ↑ а б в г д е ж з ((ru)) Биография и библиография в Coollib
  4. ↑ а б в г д е ж з и ((ru)) Биография в Kino-teatr.ru
  5. ↑ а б в г д е ж з и ((ru)) Биография и библиография в „Публичная библиотека”
  6. ↑ а б в г д е ж з и ((ru)) Справочник на Библиотека „Рамсул Гамзатов” – справка за дагестанския писател Ахмедхан Абу-Бакар

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Абу-Бакар, Ахмедхан“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Русия“         Портал „Русия“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ахмедхан_Абу-Бакар&oldid=12205299“.