Стамен Думчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стамен Думчев
български духовник и общественик
Роден
около 1800 г.
Починал
1874 г. (74 г.)

Стамен Думчев е български духовник и общественик, деец за църковна независимост от средата на XIX век от Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 1800 година в родолюбиво семейство в гевгелийското село Мачуково, тогава в Османската империя, днес Евзони, Гърция. Преселва се в Дойран, където е ръкоположен за свещеник. Служи на черковнославянски, заради което е мразен от гръцките владици, на които често се противопоставя.[1] Участва в църковните борби и е заточен за шест месеца като противник на гръцкия митрополит Милетий.[2][1]

Умира в 1874 година.[1]

Негов син е видният български просветен деец Георги Стаменов.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Стоиловъ, А. П. Георги Стаменовъ (1845 – 1926) // Македония I (68). София, 30 декември 1926. с. 4.
  2. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 609.