Стокхолмски синдром

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Банката Kreditbanken в Стокхолм, Швеция.

Стокхолмският синдром е психологически феномен, при който заложникът се привързва към похитителя си и изпитва съчувствие и симпатия към него, често до такава степен, че да го защитават и да се идентифицират с него. Тези чувства обикновено се считат за ирационални в светлината на опасността или риска, понесени от жертвите, които бъркат липсата на злоупотреба от похитителите си акт на доброта. Изследвания на ФБР показват, че в около 8% от жертвите са открити следи от Стокхолмския синдром.

Стокхолмският синдром може да бъде разглеждан като форма на травматично привързване, където заложнически сценарий не е напълно задължителен. Описва се като "силна емоционална връзка между две лица, в които единият е периодично тормозен, бит, заплашван и т.н.". Една често използвана хипотеза за обясняването на този синдром е основана на теорията на Фройд. В нея се предполага, че тази връзка се изразява в отговора на индивида към травмата, която изпитва, ставайки жертва. Идентифицирайки се с агресора е начин Его-то да се защити.

История[редактиране | edit source]

Стокхолмският синдром е кръстен на обира в банката Kreditbanken на площат Нормалмстронг в столицата на Швеция, в който някои от работниците са били заложници в трезор в същата сграда от 23 до 28 август, 1973 година, докато похитителите им преговаряли с полицията. По време на този сблъсък, жертвите станали емоционално привързани към похитителите си, отказали помощ от служители и дори ги защитавали.

Понятието „Стокхолмски синдром“ е въведено от шведския криминалист и психиатър Нилс Бейерот, който го споменава в изявленията си за медиите.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.