Теория на езиците за програмиране
Теория на езиците за програмиране (на английски: programming language theory, PLT) е раздел от информатиката, който се с въпросите на проектиране, анализ, определяне на характеристиките и класификация на езиците за програмиране и изучава техните индивидуални особености[1]. Свързан е тясно с други клонове на информатиката, а резултатите от теорията се използват в математиката, в софтуерното инженерство и лингвистиката.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ракитов, А. И. Науковедческие исследования. Directmedia, 2014. ISBN 5248006538. с. 255.
Тази статия, свързана с информатика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
