Тъмно хранене

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тъмното хранене се извършва в тъмен ресторант, където клиентите не виждат храната, която ядат. Основната концепция е, че премахването на зрението засилва другите сетива и увеличава гастрономическото удоволствие. От 1999 г. подобни ресторанти се отварят в много части на света.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Първият опит за тъмен ресторант се състои в Париж. Създаден е през 1997 г. от Мишел Рейлхак и се нарича „Le gout du noir“. Тази идея е последвана от откриване на временен ресторант в квартал „Монторгейл“ в Париж през лятото на 1999 г. През 2003 г. тази програма става "Dans le Noir?", основана от Едуард де Бройли, френски предприемач, в сътрудничество със сляпата фондация „Пол Гинот“. Това става първата международна верига ресторанти на тъмно. Първият постоянен ресторант е „Blindekuh“ (на немски: Сляпа баба) в Цюрих, Швейцария. Той е открит през септември 1999 г. от слепия свещенослужител Хорхе Спилман, който иска да предаде опита на слепотата на зрящите клиенти. Спилман казва, че идеята е дошла, след като гостите, които вечеряли със завързани очи в собствения си дом, съобщават за по-голямо удоволствие от яденето им чрез сетивата за вкус и мирис.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Dark dining в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​