Уикипедия:Мистификации и шеги/АИА/Правила за говора
Правилата за говора (на румънски: Pravila de la Govora; на новобългарски: Правилата говорят)[1] е печатна книга с Номоканона от старобългарски (на руски: Кормчая книга). Тези правила от смесен църковно-светски тип са последвани от Правилата на Василий Лупу (1646)[2] и от Правилата на Матей Басараб (1652).[3]
Отпечатана е през 1637 г. от печатарите Милетий Македонски и Стефан Охридски[4] във втората печатница във Влашко,[5][6] която била открита в Манастир Говора от Матей Басараб. Осъвремененият към онзи момент текст на Номоканона е дело на високообразования монах Михаил Мокса.[7] Правилата били отпечатани в две издания с някои отлики, едното за Влахия, а другото за Седмиградско. Първото било с посвещение от митрополит Теофил, а другото от митрополит Генадий.[8]
За отпечатването логистика оказал и логотетът на Матей Басараб, брат на съпругата му (Домна) Елена, който бил много сведущ правоведник на каноничния език.[9][10]
Източници и бележки[редактиране на кода]
- ↑ Pravila de la Govora, 1640
- ↑ «УЛОЖЕНИЕ» ВАСИЛИЯ ЛУПУ 1646 г.: НА ПЕРЕКРЕСТКЕ ПРАВОВЫХ КУЛЬТУР
- ↑ Codici si colectii canonico-juridice; Кодекси и канонично-правни сборници; Правилата на двамата господари следват предписанията на Яшкия събор.
- ↑ Вероятно свещенослужители на Охридската архиепископия.
- ↑ Първата била в Търговище.
- ↑ Печатната преса била доставена от Киев, благодарение на Петър Могила.
- ↑ В съвременните румънски източници Мокса се сочи за „преводач от славянски на румънски“.
- ↑ The Codex of Govora с четири фотографии от които ясно личи среднобългарския език на кодекса.
- ↑ В съвременния румънски език името му се предава и изписва по пет начина Udriște/Uriil/Uril/Ioriste/Oreste, а фамилията по два Năsturel/Năsturelovici, като другото което е сигурно е, че има две сестри Станка и Елена. Той е първият преводач от латински на среднобългарски на „Подражание на Христа“ на Тома Кемпийски.
- ↑ Презентация на Манастир Говора.
